![Бавачката на ангели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/6/bavachkata-na-angeli-bg-download.jpg)
Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
Ева взе снимката на Бавачката на ангели. Колко красиво име за нещо толкова ужасно. Приближи снимката до очите си и опита да открие нещо в погледа на Хелга, което да подсказва за извършените от нея злини. Не знаеше дали снимката е направена преди, или след убийствата на децата, но на нея дъщерята на Хелга беше още съвсем малка, така че годината вероятно бе 1902. Дагмар беше облечена със светла рокля с волани и все още не подозираше каква съдба я очаква. Какво се бе случило с нея? Дали се беше удавила, както, изглежда, вярваха мнозина? Дали изчезването ѝ беше естественият завършек на един живот, разбит на парченца още с арестуването на родителите ѝ? Дали Хелга беше съжалила за деянията си, дали бе съзнавала какъв ще е ефектът върху дъщеря ѝ, ако престъплението бъде разкрито? Или пък е била твърдо убедена, че нежеланите деца няма да липсват на никого? Въпросите се прескачаха в главата на Ева и тя знаеше, че никога няма да научи отговорите. Въпреки това се чувстваше свързана с тези жени.
Разгледа другата снимка на Дагмар. Тежкият живот беше белязал лицето ѝ, но си личеше, че някога е била красива. Как ли се е справяла баба ѝ, докато Дагмар е лежала в ареста или лудницата? Доколкото разбираше, Лаура не бе имала други роднини. Дали е имала приятели, които да се погрижат за нея, или се е озовала в сиропиталище или приемен дом?
Внезапно Ева си спомни, че за последен път бе размишлявала за произхода си, докато беше бременна с Винсент. Това все пак беше и неговата история. Странно, но спря да мисли за тези неща след раждането. Отчасти нямаше време да мисли за каквото и да е, отчасти той изпълни цялото ѝ съществуване с мириса си, с мъха по вратлето си и с трапчинките по малките си ръце. Всичко друго ѝ се струваше маловажно. Дори самата тя не беше важна. Двамата с Мортен бяха понижени или по-скоро повишени в статисти във филма за Винсент. Ева обичаше новата си роля, но това направи празнината след смъртта му още по-голяма. Сега тя беше майка без деца, незначителен статист във филм без главен герой. Но снимките пред нея ѝ възвърнаха чувството за принадлежност.
Откъм кухнята се чуваше как Ерика шета, докато децата викат и си играят. А тя седеше тук горе, обградена от роднините си. Всички бяха мъртви, но за нея бе неимоверна утеха да знае, че ги е имало. Ева се сви и обгърна коленете си с ръце. Зачуди се как ли се чувства Мортен. Почти не бе мислила за него, откакто дойде тук. Всъщност, ако трябваше да бъде честна, не се бе интересувала от Мортен, откакто Винсент умря. Как би могла, след като собствената ѝ мъка ѝ стигаше? Но сякаш благодарение на новооткритата връзка с рода си Ева за пръв път от много време почувства, че Мортен е част от нея. Винсент ги бе свързал завинаги. С кого другиго би могла да сподели спомените си? Той стоеше до нея, той галеше корема ѝ, докато бебето растеше вътре, той гледаше как сърцето на Винсент пулсира на монитора, докато ѝ правеха ултразвук. Той бършеше потта от челото ѝ, масажираше гърба ѝ и ѝ даваше вода по време на раждането – дългото и ужасно, но в същото време прекрасно денонощие, през което тя се бореше да роди Винсент. Той се съпротивляваше, но накрая отвори очи и погледна родителите си леко кривогледо. Тогава Мортен стисна здраво ръката ѝ. Не се опита да скрие сълзите си, просто избърса бузи с ръкава на пуловера си. После двамата споделиха нощното будуване, първата усмивка, млечните зъби. Заедно окуражаваха Винсент, докато той се клатушкаше наляво-надясно, учейки се да пълзи. Последваха първите стъпки, първите думи, първият ден в детската градина; смях и плач, хубави и лоши дни. Единствено Мортен можеше да я разбере напълно, когато разказваше за това. Нямаше друг.
Както си седеше на пода, Ева почувства, че сърцето ѝ се стопля. Студената и твърда топка започна да се разтапя. Щеше да пренощува тук и тази нощ. После се прибираше. При Мортен. Беше време да оставят вината зад себе си и отново да започнат да живеят.
Ана изкара лодката от пристанището и обърна лице към слънцето. Беше без мъжа и децата си и това я изпълваше с неочаквано чувство за свобода. Наложи се да ползва лодката на Ерика и Патрик, защото в бъстъра32 нямаше бензин. Хубаво беше отново да се повози на старата дървена моторница. Вечерната светлина озаряваше в златисто планината, която обгръщаше Фелбака. Ана чу смях откъм кафе „Брюган“. Съдейки по музиката, днес там имаше парти. Още никой не се бе престрашил да излезе да танцува, но след няколко бири дансингът щеше да се напълни.
Ана погледна към чантата с платовете и провери дали ципът е дръпнат докрай. Вече беше показала мострите на Ева. Тя веднага си хареса няколко и ѝ се прииска Мортен също да ги види. Така на Ана ѝ хрумна да отиде до Вальо още тази вечер. Първоначално се колебаеше, тъй като от личен опит знаеше, че там не е безопасно. Импулсивна разходка до острова звучеше като нещо, което би направила преди години, когато рядко мислеше за последствията. Но в крайна сметка реши за разнообразие да направи това, което ѝ се иска. Какво толкова можеше да стане? Щеше да отиде дотам, да покаже мострите на Мортен и да се прибере. Опита се да си втълпи, че това е просто добър начин да убие времето. Пък може би и Мортен щеше да се зарадва на малко компания. Ева беше решила да остане у Ерика още една нощ, за да прегледа материалите за рода си малко по-подробно. Ана подозираше, че това е просто оправдание. Съвсем разбираемо, Ева като че ли не бързаше да се върне на острова.