Бавачката на ангели [bg]

– Да, едва ли ѝ е било лесно. От днешна гледна точка сигурно изглежда скандално, че са оставили Лаура да живее с Дагмар. Но тогава са били други времена, а и обществото е презирало неомъжените майки.

Ерика лесно можеше да си представи майката и дъщерята. Беше отделила толкова часове, опитвайки да възстанови историята на двете жени, че за нея те бяха като живи. В действителност не знаеше защо се бе заровила толкова назад във времето, докато опитваше да разгадае мистерията с изчезването на семейство Елвандер. Но съдбата на жените я беше запленила и Ерика просто продължи да дълбае.

– А какво е станало с Дагмар? – попита Ева.

Ерика извади още един лист: копие от черно-бяла снимка, навярно направена по време на съдебен процес.

– Боже господи, това тя ли е?

– Може ли? – попита Ана и Ева обърна листа към нея.

– Откога е снимката? Тук Дагмар изглежда стара и изнемощяла.

Ерика погледна записките си.

– От четиресет и пета. Значи, Дагмар е била на четиресет и пет. Снимката е направена малко преди поредното ѝ постъпване в болница „Св. Йорген“ в Гьотеборг.

Ерика направи театрална пауза.

– И също така четири години преди Дагмар да изчезне.

– Да изчезне? – повтори Ева.

– Да, изглежда е семейна черта. Последната информация за Дагмар е от четиресет и девета година. След това сякаш се е изпарила.

– Лаура не е ли знаела нещо?

– Доколкото съм чувала, Лаура е прекъснала всякакъв контакт с Дагмар дълго преди това. Вече била омъжена за Сигвард и водела съвсем различен живот в сравнение с времето, когато живяла с майка си.

– Няма ли някакви предполжения какво може да е станало с Дагмар? – попита Ана.

– Най-разпространеното мнение е, че Дагмар се е напила и се е хвърлила в морето. Но тялото ѝ така и не е намерено.

– Леле – каза Ева и отново взе снимката на Дагмар. – Прабаба, която била крадла и курва, а накрая изчезнала. Не знам как ще смеля всичко това.

– Става по-зле – каза Ерика и се огледа, наслаждавайки се на пълното внимание на слушателките си. – Майката на Дагмар...

– Да? – каза Ана нетърпеливо.

– Не, мисля първо да обядваме и после ще ви разкажа останалото – каза Ерика, без изобщо да възнамерява да чака толкова дълго.

– Я стига! – викнаха Ана и Ева почти едновременно.

– Познато ли ви е името Хелга Свенсон?

Ева се позамисли за кратко, след което поклати бавно глава. Ана мълчеше, сбърчила чело. Накрая вдигна поглед към Ерика и в очите ѝ проблесна искра.

– Бавачката на ангели? – каза тя.

– Какво? – попита Ева.

– Фелбака не е известна само с Кралския проход31 и Ингрид Бергман – поясни Ана. – Имаме и съмнителната чест тук да е родена Бавачката на ангели, Хелга Свенсон, обезглавена през хиляда деветстотин и девета, струва ми се.

– Деветстотин и осма – поправи я Ерика.

– Обезглавена за какво?

Ева все още изглеждаше объркана.

– Убивала е малките деца, поверявани на грижите ѝ. Удавяла ги е в корито. Истината излязла наяве чак когато една от майките съжалила и се върнала, за да вземе детето си. Оказало се, че синът ѝ не е там, въпреки че Хелга цяла година ѝ пращала писма, в които ѝ разказвала за момчето. Майката заподозряла нещо и отишла в полицията. Те повярвали на историята ѝ и едно ранно утро нахлули в къщата, където заварили Хелга, мъжа ѝ, собствената ѝ дъщеря, както и децата, за които се грижела, или поне тези от тях, които имали късмета още да са живи.