![Бавачката на ангели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/6/bavachkata-na-angeli-bg-download.jpg)
Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
– Не ми се вярва – каза Паула – Ако някой е запазил оръжието толкова дълго, трудно ми е да си представя, че ще се отърве от него сега.
– Може и да си права. Възможно е дори извършителят да счита оръжието за трофей и да го пази като един вид спомен. Така или иначе, новите разкрития показват, че трябва да се съсредоточим още повече върху разследването на случая от седемдесет и четвърта. Трябва отново да разпитаме четиримата, с които вече сме говорили, и да опитаме да възстановим точната последователност на събитията през онзи ден. Също така трябва възможно най-скоро да открием Пърси фон Барн. Поемам отговорност за това, че още не сме го сторили. Същото важи и за все още живия от двамата учители. Как се казваше? Онзи, който бил на почивка по време на великденската ваканция, кажи го...
Патрик щракаше с пръсти, опитвайки да си спомни името.
– Уве Линдер – допълни Йоста и веднага придоби тревожен вид.
– Точно така, Уве Линдер. Той живееше в Хамбургсунд, нали? Ще говорим с него още утре сутрин. Може да разполага с ценна информация за ситуацията в училището. Двамата с теб можем да отидем.
Патрик се пресегна за лист и химикалка, каквито винаги имаше на масата, и започна да прави списък на неотложните задачи.
– Ами... – каза Йоста, почесвайки брадичка.
Патрик продължаваше да пише.
– Утре трябва да се срещнем с петте момчета. Ще ги разпределим помежду си. Паула, дали ще можеш да провериш онова с парите и сметката на името на Ева?
Паула грейна.
– Абсолютно, всъщност вече се свързах с банката и помолих за помощ.
– Ъъ, Патрик – каза Йоста отново, но Патрик продължи да раздава задачи, без да слуша. – Патрик!
Всички погледи се обърнаха към него. Не беше обичайно за Йоста да повишава глас така.
– Да, какво има? Какво искаш да кажеш?
Патрик впери поглед в Йоста и внезапно почувства, че няма да му хареса това, което колегата му неохотно се опитваше да каже.
– Ами, такова, онзи учител, Уве Линдер...
– Да?
– Някой вече е говорил с него.
– Някой? – попита Патрик, очаквайки продължението.
– Помислих си, че не е лоша идея още хора да работят по случая. Не може да се отрече, че нея я бива да изравя информация, а в момента не разполагаме с много ресурси. Затова сметнах, че няма да навреди, ако получим малко помощ. Както ти каза току-що, има неща, които вече трябваше да сме свършили, и благодарение на помощта ѝ всъщност сме го направили. Така че идеята си се оказа добра.
Йоста млъкна и си пое дъх. Патрик го изгледа. Той с всичкия си ли беше? Да не би да се опитваше да обясни, че е действал зад гърба на колегите си, и да извърти нещата така, че да представи всичко в положителна светлина? Изведнъж Патрик бе обзет от подозрение, за което искрено се надяваше да не се оправдае.
– „Нея“ – за милата ми съпруга ли става въпрос? Ходила е да говори с учителя?
– Ох... да – каза Йоста и сведе поглед.
– О, Йоста.
Паула прозвуча сякаш говори на малко дете, което е откраднало сладка.
– Има ли още нещо, което трябва да знам? – попита Патрик. – Най-добре да ми разкажеш всичко. Ерика какво си мисли, че прави? И ти също, като стана дума.
С дълбока въздишка Йоста започна да предава това, което му беше разказала Ерика за посещенията си при Лайза и Йон, за информацията от Шел и за намерената бележка. След това се поколеба, но в крайна сметка разказа и за взлома в дома на Патрик и Ерика.
Патрик замръзна.
– Какво говориш, по дяволите?
Йоста се загледа засрамено в пода, без да продума.
– Няма значение, чух достатъчно.
Патрик се изправи рязко, изхвърча от участъка и се качи в колата. Беше му кипнало. Завъртя ключа и запали двигателя, след което се застави да поеме няколко дълбоки глътки въздух. После натисна педала на газта до дупка.
Ева не можеше да откъсне поглед от снимките. Малко по-рано помоли да остане сама, взе всички материали и се качи в кабинета на Ерика. Погледна отрупаното бюро, след което, без да се колебае, седна на пода и разстла снимките като ветрило пред себе си. Това бяха нейните роднини, нейният произход. Макар да се чувстваше добре при приемното си семейство, Ева понякога завиждаше на хората, които имат род, с който са свързани. Тя беше свързана единствено с една мистерия. Спомняше си колко пъти бе разглеждала рамкираните снимки върху голямото бюро във всекидневната – близки по бащина и майчина линия, лели, братовчеди, това бяха хора, които те караха да се чувстваш като брънка от дълга верига. Ето че сега гледаше снимките на собствените си роднини и чувството беше едновременно странно и прекрасно.