Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
Мортен се изправи и захвърли ангела настрани. Сребърната фигурка се приземи върху бюрото, покрита с нещо червено и лепкаво. Мортен погледна учудено дланта си, която бе покрита с малки драскотини. Бавно избърса ръка в панталона си. Време беше Ева да се прибере. Имаше неща, които трябваше да ѝ разясни.
Лив бършеше дворните мебели с резки движения. Трябваше да го прави всеки ден, за да бъдат столовете чисти. Продължи да търка така, че пластмасата под парцала да заблести. По гърба ѝ избиваха капки пот на силното слънце. След всички часове, които бяха прекарали пред рибарската къщичка, Лив бе получила красив златен загар, но под очите ѝ се виждаха тъмни кръгове.
– Не мисля, че трябва да ходиш – каза тя. – Какво ще правиш на някакво си събиране? Знаеш в колко крехка ситуация се намира партията. Не трябва да привличаме излишно внимание, преди да...
Тя млъкна рязко.
– Знам всичко това, но някои неща са отвъд контрола ни – каза Йон и вдигна очилата си за четене на челото.
Беше седнал до масата и преглеждаше вестниците. Всеки ден четеше големите издания, както и няколко добре подбрани местни вестника. Досега не бе успявал да мине през цялата купчина, без да се почувства отвратен от всички глупости, които запълваха страниците. Всички тези либерални журналисти, хроникьори и разбирачи, които си мислеха, че знаят как е устроен светът – всички те допринасяха за бавната, но сигурна гибел на шведския народ. Негова отговорност беше да отвори очите на хората. Цената беше висока, но не можеш да отидеш на война, без да дадеш жертви. А това си беше война.
– Онзи евреин също ли ще идва?
Лив се захвана с масата, след като реши, че столовете вече са достатъчно чисти. Йон кимна.
– Юсеф вероятно ще е там.
– Представи си, че някой те види заедно с него и ви снима. Какво мислиш ще стане, ако снимката се появи във вестниците? Можеш да се досетиш какво ще кажат привържениците ти. Това ще бъде огромен компромат. Може дори да се окажеш принуден да подадеш оставка. Не можем да допуснем това сега, когато сме толкова близо.
Йон гледаше към пристанището и избягваше погледа на Лив. Тя не знаеше нищо. Как би могъл да ѝ разкаже за мрака, студа и ужаса, които понякога заличаваха всякакви расови граници? Случилото се тогава беше въпрос на оцеляване. За добро или зло, двамата с Юсеф бяха свързани завинаги. Никога не би могъл да обясни това на Лив.
– Трябва да отида – каза той с интонация, която ясно даваше да се разбере, че дискусията е приключила.
Лив знаеше, че не бива да спори повече, но продължи да мърмори на себе си. Йон се усмихна и погледна съпругата си и красивото ѝ лице, по което бе изписана твърда решимост. Обичаше я и двамата бяха преживели много неща заедно, но той можеше да сподели мрака единствено с хората, които бяха присъствали тогава.
Сега щяха да се съберат за пръв път след всички тези години. За пръв и за последен. Задачата, която му предстоеше, бе твърде важна и той трябваше да сложи точка на миналото. Случилото се през 1974-а временно беше излязло наяве, но можеше да бъде потулено също толкова бързо, стига всички да бяха съгласни. Най-добре беше старите тайни да си останат в мрака, в който се бяха родили.
Притесняваше се единствено за Севастиан. Тогава той беше в по-добра позиция и сега можеше да създаде проблеми. Но ако Йон не можеше да го вразуми с думи, то имаше и други начини.
Патрик пое дълбоко въздух. Аника правеше всичко възможно, за да уреди последните подробности преди пресконференцията. Бяха дошли журналисти чак от Гьотеборг. Информацията щеше да стигне дори до националните издания, така че утре случаят щеше да се появи във всички големи вестници. Отсега нататък разследването се превръщаше в цирк, знаеше го от опит. А на манежа Мелберг щеше да си играе на директор. Патрик имаше опит и с това. Мелберг не беше на себе си от щастие, когато разбра, че са принудени да свикат спешна пресконференция. Сега по всяка вероятност беше в тоалетната и приглаждаше косата над плешивото си теме.
Самият Патрик беше изнервен, както винаги преди пресконференция. Знаеше, че освен да докладва за разследването, без да издаде твърде много информация, ще трябва и да опита да ограничи щетите, нанесени от Мелберг. Същевременно се чувстваше благодарен, че новината не бе гръмнала в пресата преди два дни. Мълвата за всичко случващо се в околността обикновено плъзваше със скоростта на вятъра, така че събитията на Вальо едва ли бяха убягнали на който и да е жител на Фелбака. Чист късмет беше, че никой не бе подшушнал на журналистите по-рано. Но в крайна сметка късметът им се изчерпа и вече нямаше как да спрат вестниците.