![Бавачката на ангели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/6/bavachkata-na-angeli-bg-download.jpg)
Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
– Щом разкопали пода в мазето, полицаите открили осем детски телца – намеси се Ана.
– Какъв ужас – промълви Ева, която изглеждаше сякаш ѝ се гади. – Но не разбирам какво общо има това с рода ми.
Тя посочи с ръка към снимките и документите върху масата.
– Хелга е майката на Дагмар – каза Ерика. – Бавачката на ангели е твоя прапрабаба.
– Шегуваш ли се с мен?
Ева гледаше Ерика недоверчиво.
– Не, истина е. Ана ми разказа за бижутата с ангели, които правиш. Сигурно разбираш, че това ми се стори като доста любопитно съвпадение.
– Може би беше по-добре да не научавам това – каза Ева, но не изглеждаше сякаш наистина го има предвид.
– Но това е толкова вълнуващо... – започна Ана, но веднага съжали за избора си на думи и се обърна извинително към Ева: – Извинявай, не исках да кажа...
– Аз също мисля, че е вълнуващо – каза Ева. – И виждам иронията с бижутата ми. Странно. Кара те да се замислиш за съдбата.
В очите ѝ се прокрадна нещо мрачно и Ерика заподозря, че Ева мисли за сина си.
– Осем деца – каза бавно тя. – Осем малки деца, заровени в нечия изба.
– Да, що за човек трябва да си, за да направиш нещо такова? – каза Ана.
– Какво е станало с Дагмар, след като екзекутирали Хелга? – попита Ева и скръсти ръце на гърдите си.
Изглеждаше по-крехка от всякога.
– Баща ѝ, мъжът на Хелга, също бил обезглавен – каза Ерика. – Той заравял телата, затова бил счетен за съучастник в убийствата, макар че Хелга сама удавяла децата. Дагмар останала сирак и прекарала няколко години в дома на един селянин недалеч от Фелбака. Не знам как е живяла там, но предполагам, че като дъщеря на детеубийца не ѝ е било леко. Хората не биха забравили лесно такъв грях.
Ева кимна. Изглеждаше изтощена и Ерика реши, че засега ѝ стига толкова. Беше време за обяд, а освен това искаше да провери дали Йоста ѝ се е обаждал. Стискаше палци най-накрая да са извадили късмет и да има новини от Оле Скрападжията.
31 Живописна скалиста пукнатина, която разделя възвишението Ветебериет на две. Пукнатината е достатъчно широка, за да служи като пътека, по която може да се стигне до върха на Ветебериет, откъдето се разкрива гледка към цяла Фелбака и околния архипелаг. – Б. пр.
Една муха бръмчеше до прозореца. Отново и отново се хвърляше напред в безнадеждна битка със стъклото. Сигурно не разбираше какво става. Наглед нямаше преграда, но въпреки това нещо постоянно я спираше. Мортен разбираше точно как се чувства насекомото. Остана загледан в борбата още известно време, след което бавно протегна ръка към прозореца, събра палеца и показалеца си като пинсета и улови мухата. Стисна бавно пръсти, наблюдавайки я запленено. Продължи да стиска, докато мухата не се сплеска, след което избърса ръка в перваза на прозореца.
Щом бръмченето спря, в стаята настана съвършена тишина. Мортен седеше в работния стол на Ева, а пред него бяха материалите и инструментите, които тя използваше за направата на бижутата. На масата лежеше недовършен ангел и Мортен се запита кой ли нещастник трябваше да утеши висулката. Разбира се, случаят не винаги беше такъв. Не всички хора си поръчваха верижка в памет на някого. Мнозина си ги купуваха просто защото бяха красиви. Но Мортен имаше чувството, че тъкмо този ангел е предназначен за скърбящ човек. Откакто Винсент умря, той усещаше болката на другите хора. Дори не беше нужно те да са наблизо. Просто взе ангела в ръка и разбра, че висулката е за някого, който усеща същата празнота, същото безсмислие като тях.
Стисна фигурката по-здраво. Ева не разбираше, че заедно биха могли да запълнят част от празнината. Тя трябваше единствено да го допусне обратно до себе си. И да признае вината си. Собствената му съвест дълго време го бе заслепявала, но Мортен все по-ясно разбираше, че вината е на Ева. Ако тя просто го признаеше, той щеше да ѝ прости и да ѝ даде още един шанс. Но тя не казваше нищо и вместо това го гледаше укорително, търсейки вина в очите му.
Ева го отхвърляше и Мортен не можеше да проумее поведението ѝ. След всичко случило се тя би трябвало да се облегне на него и да го остави да се грижи за нея. Преди тя определяше всичко. Къде да живеят, къде да ходят на почивка, кога да си направят дете. Дори онази сутрин тя бе тази, която реши какво да правят. Хората се оставяха да бъдат заблудени от сините очи и крехката фигура на Ева. Възприемаха я като срамежлива и сговорчива, каквато не беше. Тя бе взела решението онази сутрин, но отсега нататък беше негов ред да решава.