Реката на тайните [bg]

Вдясно се извисяваха останките на хълм, взривен и придобил очертанията на стъпаловидната пирамида в Египет. Бяха стигнали до същинския междуконтинентален раздел. Мърсър с изумление осъзна, че се намира в средата на планинска верига, простираща се от края на Южна Америка чак до Канада. Над спокойните води се издигаха базалтови стени, високи сто и петдесет метра. Това бяха останките от Голд Хил и Контрактърс Хил, най-високите възвишения край Канала, и същевременно най-ниските, които първите инженери бяха видели, докато бяха оглеждали релефа. В скалите бяха пробити дупки и бяха вкарани железобетонни пилони за стабилност, но въпреки това имаше доказателства, че продължават да стават свличания на земни маси. На това място Каналът беше широк сто и осемдесет метра — колкото каменните масиви от двете страни на този изкуствено създаден каньон.

Мърсър трябваше да вирне глава, за да види скалите, докато плаваха в сенките им. Наскоро падналият дъжд бе напоил почвата високо горе и по скалите се стичаха струи вода.

— Изумително, нали? — попита Лорън. Черният неопренов костюм бе прилепнал по тялото й като втора кожа.

Мърсър трябваше да положи усилия да не се вторачи в нея.

— Тъкмо си мислех, че когато са копали, температурата трябва да е била над петдесет градуса.

— Да, но онова, което ги е безпокояло най-много, са били свлачищата. Дупката, копана в продължение на месеци, е можело да бъде запълнена само от едно свличане, което да зарови и компресори, и железопътни релси, и хора. Теренът е бил толкова нестабилен, че не само ставали свличания, но и понякога дъното се издигало нагоре от тежестта на планините наоколо.

Мърсър си представи титаничната тежест на двата хълма, които натискат мекия долен пласт и предизвикват надигане на пластовете между тях. Беше все едно да притискаш балон в двата края, за да издуеш средата.

Мълчаливо наблюдаваха гледката. Накрая Лорън наруши тишината.

— Докато идвахме насам, ти не каза точно какво ще търсим. Би ли ми дал по-точни указания?

— Не съм сигурен — отговори Мърсър. — Роди каза, че всички кораби, внезапно отклонили се от курса, са били забавени на излизане по западната лента на Педро Мигел. Нито той, нито другите лоцмани са съобщили за нещо нередно с управлението на корабите. Никой не е пипал помощните контролни уреди. С Роди мислим, че може би нещо е било прикрепено към корпусите на корабите, за да причини промяната на курса.

— Подводница? — колебливо попита тя.

— Знам, че звучи малко вероятно, но как може да се промени посоката на двайсеттонен кораб? Не забравяй, че никой от плавателните съдове, излезли от курса, не е бил кораб на „Панамакс“. Били са малки товарни кораби, минаващи през Канала нощем. Подводницата би имала пространство за маневриране и в зависимост как е била проектирана, мощта да промени курса на подобен кораб. Би могла да заеме позиция веднага щом се отворят вратите на шлюза. След това корабът се задържа за няколко минути, докато подводницата бъде прикрепена. И в подходящия момент тя използва двигателя си, за да изтласка кораба встрани от курса му.