Рубинения кръг [bg]

Много скоро научих от него, че отиваме в дома на Мод, водачката на стелата. Тя не само че не беше обект на следене от страна на алхимиците, но имала в къщата си истинска тъмница. Или поне това ми съобщи Инес, когато пристигнахме.

Мод, която я чу, завъртя очи.

— Не е тъмница, Инес, а винена изба.

Стояхме в дневната на Мод и чакахме да дойдат останалите вещици от сборището.

В отговор Инес изсумтя.

— Намира се под земята и има каменни стени — тросна се тя. — И няма рафтове за винени бутилки.

— Още не съм ги монтирала — обясни Мод.

— Наричам помещението такова, каквото го виждам — не се даваше старата заядливка.

Джаки приближи към нас.

— Е, въпреки всичко, в момента мястото е невероятно полезно. Подземните помещения отлично задържат магията. Можем да създадем магически кръг, за да попречим на Алисия да сътвори някакво зло, а след това ти ще й въздействаш със своята магия, Ейдриън.

Към нас се присъединиха още няколко вещици, с което броят им нарасна на четиринайсет. Според Джаки в магическото изкуство съществували определен набор свещени числа, но за да се изгради по-добра защита срещу Алисия, кръгът трябвало да се състои от тринайсет вещици и от още една, която да направи заклинанието. След три дни в неподвижно състояние, силите на Алисия навярно бяха отслабнали, ала тъй като няколко пъти тя ни бе изненадвала, никой не искаше да рискува.

След като всички бяхме налице, се запътихме към мазето. Там заварих Алисия, замръзнала в същата стойка, както в тренировъчната зала в школата на Улф. Бях съгласен с Инес.

— Наистина прилича на тъмница — промърморих към нея. — Кой използва толкова тъмен камък за винен килер? Очаквах по-скоро нещо в тоскански стил.

— Абсолютно, нали? — прошепна ми тя в отговор.

Тринайсетте вещици се уловиха за ръцете и оформиха защитен кръг около Алисия, повтаряйки заклинания, които вероятно заключваха цялата човешка магия вътре в него. Мод, застанала в кръга, отделно от останалите, използва същите билки и заклинания, както когато освободи Еди в школата на Улф. Втренчен в Алисия, застинала в неудобната отбранителна поза, противно на волята си, не можех да не споделя първоначалната неохота на вещиците да я освободят. Тя се бе опитала да убие Сидни, да открадне силата на Джаки и бе оставила в кома наставницата си, сестрата на Джаки. Освен това беше отвлякла Джил и я бе предала на Воините — само за да си отмъсти на Сидни. Алисия наистина заслужаваше завинаги да остане омагьосана статуя.