Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 101 102 103 104 105 106 107 108 109 ... 384
Перейти на страницу:

Лени продължи:

— Все едно, нападението няма нищо общо със задържането на бунтовниците. То е политически мотивирано. Районът винаги е бил доминиран от анархистите. По време на краткия си престой в Барселона Лойд видя анархизма в действие — бодряшка фундаменталистка форма на комунизма. Офицерите и войниците получаваха еднакви заплати. Ресторантите на големите хотели бяха превърнати в кръчми за работниците. Келнерите връщаха бакшиша и обясняваха, че даването на бакшиш било унизително. Навсякъде плакатите осъждаха проституцията като експлоатация на жените. Владееше чудесна атмосфера на другарство. Руснаците ги ненавиждаха. — Правителството — допълни Лени — е прехвърлило комунистически войски от района на Мадрид и зачисли всички ни в новата Армия на Изтока — под комунистическо ръководство, разбира се. Подобни разговори отчайваха Лойд. Единственият начин да се победи бе съвместната работа на левите фракции, както — най-накрая — при битката за улица „Кейбъл“. Но анархистите, и комунистите се сражаваха помежду си из улиците на Барселона.

Той изкоментира:

— Министър-председателят Негрин не е комунист.

— Може и да е.

— Той разбира, че без съветската подкрепа сме свършени. — Това означава ли, че изоставяме демокрацията и позволяваме на комунистите да вземат властта? Лойд кимна. Всеки разговор за управлението завършваше еднакво — трябва ли да правим всичко, което Съветите искат, просто защото те са единствените, които ни продават оръжие?

Заслизаха по хълма. Лени каза:

— Сега ще пием по един хубав чай, нали?

— Да, разбира се. Две бучки захар в моя.

Това беше постоянната им шега. И двамата не бяха виждали чай от месеци. Прибраха се в лагера си покрай реката. Взводът на Лени заемаше малка групичка груби каменни постройки, които вероятно са били краварници, преди войната да прогони селяните. Няколко ярда по-нагоре немците от Единадесета бригада държаха някакъв навес за лодки. Лойд и Лени бяха посрещнати от Дейв Уилямс, братовчеда на Лойд. И той като Лени бе пораснал с десет години за една. Изглеждаше слаб и жилест, със загоряла и прашна кожа, набръчкана около очите от примижаване срещу слънцето. Носеше стандартната униформа — куртка и панталони в цвят каки, кожени торбички за патрони и ботуши с катарами на глезените — нищо, че малцина войници имаха всичките й елементи. Около врата си беше вързал червен памучен шал. Носеше руска винтовка Мосин-Наган; старомодният й шипообразен щик бе обърнат, за да бъде оръжието по-удобно. На колана си Дейв бе окачил деветмилиметров Люгер, сигурно свален от тялото на офицер от метежниците. Беше много точен с пушката или пистолета.

— Имаме си посетител — възторжено започна той.

— Кой е той?

— Тя е! — и Дейв посочи с ръка.

В сянката на някаква разкривена черна топола десетина британски и немски войници си приказваха с приказно красива жена. — О, Дав — Лени изпусна уелската дума за „Боже“. — Това е гледка за зажаднели очи. „Изглежда на двадесет и пет“, помисли си Лойд — дребничка с големи очи и гъста черна коса, хваната нагоре с игла и увенчана от армейска пилотка. Размъкнатата униформа някак си й прилягаше досущ като вечерна рокля. Един от доброволците, Хайнц, знаеше, че Лойд разбира немски, и му заговори: — Това е Тереза, другарю лейтенант. Дошла е да ни ограмотява. Лойд му кимна разбиращо. В Интернационалните бригади служеха чужди доброволци, смесени с испанските войници; при испанците грамотността беше проблем — детството им бе преминало в рецитиране на катехизиса в селските църковни училища. Много от свещениците не бяха учили децата да четат от страх, че по-нататък в ръцете им ще попаднат социалистически книги. Следствието — при монархията едва около половината от населението на Испания беше грамотно. Избраното през 1931 г. републиканско правителство бе подобрило образователната система, но милиони испанци все още не можеха да четат или пишат; за войниците учебните часове продължаваха дори и на фронта. — Неграмотен съм — заяви Дейв, който не беше такъв. — И аз — присъедини се Джо Илай, преподавател по испанска литература в Колумбийския университет в Ню Йорк. Тереза говореше на испански с нисък, спокоен и много чувствен глас: — За кой ли пореден път чувам тая шега, как ви се струва? — но не изглеждаше твърде засегната.

1 ... 101 102 103 104 105 106 107 108 109 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)