Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Лени продължи:
— Все едно, нападението няма нищо общо със задържането на бунтовниците. То е политически мотивирано. Районът винаги е бил доминиран от анархистите. По време на краткия си престой в Барселона Лойд видя анархизма в действие — бодряшка фундаменталистка форма на комунизма. Офицерите и войниците получаваха еднакви заплати. Ресторантите на големите хотели бяха превърнати в кръчми за работниците. Келнерите връщаха бакшиша и обясняваха, че даването на бакшиш било унизително. Навсякъде плакатите осъждаха проституцията като експлоатация на жените. Владееше чудесна атмосфера на другарство. Руснаците ги ненавиждаха. — Правителството — допълни Лени — е прехвърлило комунистически войски от района на Мадрид и зачисли всички ни в новата Армия на Изтока — под комунистическо ръководство, разбира се. Подобни разговори отчайваха Лойд. Единственият начин да се победи бе съвместната работа на левите фракции, както — най-накрая — при битката за улица „Кейбъл“. Но анархистите, и комунистите се сражаваха помежду си из улиците на Барселона.
Той изкоментира:
— Министър-председателят Негрин не е комунист.
— Може и да е.
— Той разбира, че без съветската подкрепа сме свършени. — Това означава ли, че изоставяме демокрацията и позволяваме на комунистите да вземат властта? Лойд кимна. Всеки разговор за управлението завършваше еднакво — трябва ли да правим всичко, което Съветите искат, просто защото те са единствените, които ни продават оръжие?
Заслизаха по хълма. Лени каза:
— Сега ще пием по един хубав чай, нали?
— Да, разбира се. Две бучки захар в моя.
Това беше постоянната им шега. И двамата не бяха виждали чай от месеци. Прибраха се в лагера си покрай реката. Взводът на Лени заемаше малка групичка груби каменни постройки, които вероятно са били краварници, преди войната да прогони селяните. Няколко ярда по-нагоре немците от Единадесета бригада държаха някакъв навес за лодки. Лойд и Лени бяха посрещнати от Дейв Уилямс, братовчеда на Лойд. И той като Лени бе пораснал с десет години за една. Изглеждаше слаб и жилест, със загоряла и прашна кожа, набръчкана около очите от примижаване срещу слънцето. Носеше стандартната униформа — куртка и панталони в цвят каки, кожени торбички за патрони и ботуши с катарами на глезените — нищо, че малцина войници имаха всичките й елементи. Около врата си беше вързал червен памучен шал. Носеше руска винтовка Мосин-Наган; старомодният й шипообразен щик бе обърнат, за да бъде оръжието по-удобно. На колана си Дейв бе окачил деветмилиметров Люгер, сигурно свален от тялото на офицер от метежниците. Беше много точен с пушката или пистолета.
— Имаме си посетител — възторжено започна той.
— Кой е той?
— Тя е! — и Дейв посочи с ръка.
В сянката на някаква разкривена черна топола десетина британски и немски войници си приказваха с приказно красива жена. — О, Дав — Лени изпусна уелската дума за „Боже“. — Това е гледка за зажаднели очи. „Изглежда на двадесет и пет“, помисли си Лойд — дребничка с големи очи и гъста черна коса, хваната нагоре с игла и увенчана от армейска пилотка. Размъкнатата униформа някак си й прилягаше досущ като вечерна рокля. Един от доброволците, Хайнц, знаеше, че Лойд разбира немски, и му заговори: — Това е Тереза, другарю лейтенант. Дошла е да ни ограмотява. Лойд му кимна разбиращо. В Интернационалните бригади служеха чужди доброволци, смесени с испанските войници; при испанците грамотността беше проблем — детството им бе преминало в рецитиране на катехизиса в селските църковни училища. Много от свещениците не бяха учили децата да четат от страх, че по-нататък в ръцете им ще попаднат социалистически книги. Следствието — при монархията едва около половината от населението на Испания беше грамотно. Избраното през 1931 г. републиканско правителство бе подобрило образователната система, но милиони испанци все още не можеха да четат или пишат; за войниците учебните часове продължаваха дори и на фронта. — Неграмотен съм — заяви Дейв, който не беше такъв. — И аз — присъедини се Джо Илай, преподавател по испанска литература в Колумбийския университет в Ню Йорк. Тереза говореше на испански с нисък, спокоен и много чувствен глас: — За кой ли пореден път чувам тая шега, как ви се струва? — но не изглеждаше твърде засегната.