Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Драконът на Арканите [bg]
Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Драконът на Арканите [bg]

Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:

Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. Отначало работи като сценарист и журналист и подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: „Имажинал“ (2005), Наградата на гимназистите „Имажинал“ (2009) и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ. Бандитските приключения продължават! Перфектна книга за феновете на Тримата мускетари… Това е Париж през 1633 г. Това е един свят, атакуван от дракони. Кардинал Ришельо е нащрек за най-голямата опасност, с която той (или Франция) се е сблъсквал. Тайно общество, известно като Черния Нокът заговорничи и плете тъмни интриги. Вече са нанесли не един, а два удара, и с третия ще осъществят своя план. Освен ако не се намесят Остриетата на Кардинала — само те могат да ги спрат. Готови са отново да рискуват живота си за короната. Този път въпросът не е дали ще им се наложи… а в това дали ще оцелеят. Кои са Арканите и кой е техният дракон? Какво тайно защитават монахините с толкова усилия, и ако древен дракон заплашва Париж, Остриетата имат ли шанс срещу него?… И в тази книга, верен на стила си, Певел описва Париж с изключителна образност, която те превежда почти физически из града. Цялата книга е оформена като целенасочен завършек на поредицата с отявлен финал. И все пак — дали драконите няма да се появят отново?
1 ... 101 102 103 104 105 106 107 108 109 ... 120
Перейти на страницу:

— Кралицата добре ли е? — с безпокойство в гласа запита Лепра.

— Кралицата не е тук, намира се на тайно място, което и аз не зная къде е, но сигурността ѝ е гарантирана. Идвате да ни предупредите, че е в опасност, нали?

— Да — рече Ла Фарг. — Но на вас вече това ви е известно. Откъде?

— Благодарение на тайно сведение, предадено на Сестрите на Сен Жорж. А вие?

Капитанът на Остриетата се готвеше да отговори, когато сякаш излизащо от ада ръмжене проряза мрака. Всички едновременно се обърнаха на север, към центъра на Париж, разделен от течението на Сена, и видяха Архай, който бавно кръжеше в звездното небе и продължаваше да ръмжи.

* * *

Изпълнен с ярост, Ленкур беше принуден да чака. Той разбра, че напразно блъска по вратата на мазето, в което го държаха затворен. Безсмислено беше също така да вика, да призовава някого, да ругае. Трябваше да пази силите си, за да бъде в състояние да действа, когато настъпи удобен момент. Палачите бяха пропуснали да му завържат ръцете. Вероятно го смятаха за не особено опасен — грешка, от която той имаше намерение да се възползва.

В този момент най-важното беше да не полудее, като си представя какво се случва с Клотилд. Ето защо девойката беше още жива и отначало ги затвориха заедно. Искаха по-късно да я изтръгнат от обятията му, да го обрекат на тревоги и на угризения. Маликорн — за Ленкур тя никога нямаше да се нарича иначе — знаеше как да измъчва човешките души…

Ключът се превъртя в тежката ключалка.

Седнал с гръб към стената в дъното на килията, Ленкур изглеждаше проснат и безчувствен, почти в безсъзнание: омекнало тяло, бавно дишане, клюмнала глава и паднали над очите му коси. Лявата му ръка лежеше неподвижна на пода, с дланта нагоре. Надяваше се по този начин да отвлече вниманието от дясната, криеше я под бедрото си и стискаше парче глина, което откри сред прахоляка. Мизерно оръжие, което щеше да му даде възможност да нанесе само един удар, но то като нищо би прерязало нечия вратна вена.

При условие че жертвата се приближеше достатъчно близо. И се наведеше.

Ленкур изчака, чу че вратата се отвори със скърцане и някой влезе влачейки… може би чувал?

— Трябва ми помощ — рече познат глас.

Слисан, Ленкур отвори очи и откри Сен Люк, който мъкнеше за краката трупа на един от пазачите в коридора.

— Сен Люк? Но откъде се появихте…

— Има и друг — заяви мелезът.

Ленкур се надигна и двамата заедно пренесоха и втория труп в килията. Единият беше с прерязано гърло, а другият — пронизан право в сърцето. И всичко това — без никакъв шум.

— Побързайте — подкани го Сен Люк.

Застана на прага и огледа дискретно коридора.

— Но откъде довтасахте? — запита Ленкур, докато сваляше от един от труповете портупея и рапирата му.

— Кардиналът ми нареди да сложа край на култа на Маликорн. Ще го сторя, когато свърша тук.

— Да сложите край ли…

— Да.

Ленкур нагласи ножницата си.

— Клотилд е пленница.

— Дъщерята на книжаря. Зная.

— Трябва да я спасим!

Невъзмутимо Сен Люк обърна към Ленкур хипнотичния си поглед, който се дължеше на червените стъкла на кръглите му очила.

— Подозирах, че ще измислите нещо подобно.

Подаде му един от своите пистолети.

* * *

Валомбър беше жив.

Лежеше в безсъзнание в подножието на стълбата, но простена, когато Марсиак внимателно го обърна по гръб. След това, докато гасконецът го преглеждаше, дойде на себе си.

— Не мърдайте, господине. Името ми е Марсиак и служа под командването на капитан Дьо ла Фарг.

— Зная кой сте, господине.

— Тогава вероятно сте наясно, че съм и малко лекар.

Драконът имаше отстрани дълбока рана, чиито краища изглеждаха като разядени от киселина — знак, че ударът беше нанесен с острие от драконит. Също така единият му крак беше счупен и огромна цицина украсяваше челото му.

— Бедрото ви е счупено. Но първо ще се заема с раната, преди да изтече кръвта ви.

Алесандра се върна с конец, игла, леген с вода и с чаршафи, които беше намерила в къщата. Беше необходима носилка, за да качат ранения на партера. Но се оказа невъзможно да го преместят, затова Марсиак реши да действа незабавно на място. Щяха да помислят по-късно какво да предприемат.

С разкривено от болка лице, докато гасконецът зашиваше раната, Валомбър обясни, че е бил изненадан от двама крилати драки в стаята, че те го ранили, но успял да им се изплъзне и затворил под носа им тайната врата. След това изгубил съзнание на стълбите.

1 ... 101 102 103 104 105 106 107 108 109 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)