Драконът на Арканите [bg]

Рейно д’Омбрьоз и неговият отряд от кавалеристи стремително напуснаха „Вал дьо Грас“. Придружени от Ла Фарг и Лепра, Черните гвардейци поеха по улицата в предградието Сен Жак, докато кварталът се оживяваше и безпокойството на хората преминаваше в страх. Драконът засега като че ли пощадяваше предградието, но докога щеше да продължи това? Трябваше ли да чакат и да се надяват, или да хукват нанякъде? Да спасяват живота си, като изоставят жилищата и имотите си, които вероятно щяха да бъдат опожарени?

Рейно се погрижи да изпрати един от подчинените си напред, така че отрядът намери вратата Сен Жак отворена, но все пак трябваше да забави ход. Отвъд крепостната стена тълпите се щураха по улиците. Къщи горяха и грохотът на пожарищата се смесваше с виковете и риданията, с оглушителната глъчка от биещите до полуда камбани. Хората напускаха домовете си, отнасяйки каквото могат. Други се сражаваха безрезултатно с пламъците или се опитваха да помогнат на съседите си. Чуваха се викове, че трябва да бягат, че е по-добре да останат, да се скрият в мазетата, да идат в църквите да се молят, да тичат към брега на Сена. Блъсканицата се превръщаше в сражение. Клетници биваха премазани. Лепра видя как една жена се хвърли от втория етаж на горяща къща с пеленаче в ръцете.

Трудно им беше да си пробиват път.

Рейно, Ла Фарг и кавалеристите нямаха друг избор, освен да газят невинните, но трябваше колкото е възможно по-скоро да се доберат до „Света Богородица“. Отрядът стигна до Малкото Шатле, откъдето започваше мостът, по който щяха да стигнат до остров Сите. И докато пресичаха късия ръкав на Сена, Лепра възкликна:

— Гледайте!

В небето Архай не беше сам.

Яхнали бели виверни, вълчиците на Сен Жорж летяха около него, преследваха го, привличаха вниманието му, ловко му се изплъзваха, пробождаха го многократно с рапирите си от драконит. Поемаха всички рискове, за да го подлудят. Но поне можеше да пощади Париж, като бълва жарава към тях.

Зад Рейно конниците нададоха приветствени възгласи.

— Да побързаме! — разпореди се той. — Сестрите ни отпускат само кратка почивка.

Остров Сите също бе потънал в хаоса на пожарищата, виковете и ужаса. Сред глъчката Рейно и отрядът поеха по улица „Новата Света Богородица“, която водеше право към катедралата и красивите кули близнаци. Три свързани една с друга къщи горяха и тъй като фасадите им вероятно скоро щяха да се срутят, те смушкаха хълбоците на жребците, за да преминат по-бързо през вихрушката от каменни отломки и пепел.

Най-после стигнаха до широкия площад пред църквата.

Мъже, жени, деца и старци се бяха струпали тук. Бяха дошли да намерят подслон в „Парижката Света Богородица“. Опитваха се да преминат през Черните гвардейци на коне, които, невъзмутими, с рапири на кръста и опрели прикладите на мускетите си на коляно, държаха жребците си със сигурна ръка и не позволяваха никому да се приближи. Страхът и яростта на едните и непримиримостта на другите можеха да доведат до кървав сблъсък. Сред тълпата някои издигаха нагоре юмруци и се чуваха бойни призиви. Два-три камъка вече бяха полетели.