Драконите на изгубената звезда [bg]

Медан спря и се завъртя на пети.

— Разбира се, драконесата не е говорила сериозно, издавайки подобни нареждания?

— Не е говорила сериозно? — Нога се навъси.

— Чувството за хумор на Берил е добре известно — каза наместникът. — Смятах, че Нейно величество просто си прави шега с мен?

— Не е била никаква шега, уверявам, ви, милорд. Къде е Кралицата майка? — поиска да узнае Нога през стиснати зъби.

— В затвора — отговори хладно Медан. — Жива. В очакване да бъде предадена на драконесата като дар по случай триумфалното й влизане в Квалиност. По заповед на лорд Таргон.

Капитанът тъкмо бе отворил уста, готвейки се да обвини наместника в предателство. Сега отново я затвори.

Медан много добре знаеше какво си мисли Нога. Берил може би се смяташе за владетелка на Квалинести. Вероятно дори си мислеше, че Орденът действа в кралството под нейно покровителство и в някои отношения наистина беше така. Но лорд Таргон запазваше водачеството си над Мрачните рицари. И по-важното — знаеше се, че е в отлични отношения с братовчедката на Берил, великата червена драконеса Малистрикс. Медан отдавна се чудеше как ли е реагирала Малис при новините за придвижването на войските на Берил към Квалинести. И в захлопналите се челюсти на Нога бе намерил търсения отговор. Очевидно Берил нямаше никакво намерение да се опълчва открито срещу Таргон, понеже беше сигурна, че Господарят на Нощта моментално ще отиде да се оплаче пред Малис, че с него не се държат както подобава.

— Искам да видя елфидата-кучка — каза сърдито капитанът. — За да съм сигурен, че няма някакъв номер.

Наместникът посочи към стълбите, водещи към занданите под основната сграда на щаба.

— Коридорът е тесен — обясни той, когато баазите се наканиха да последват командира си. — Само ще си пречим.

— Изчакайте тук — излая Нога на драконидите.

— Прави им компания — нареди Медан на Дюмат, който кимна и почти, но не напълно, се усмихна в отговор.

Драконидът заслиза тежко по спираловидното стълбище. Стъпалата бяха груби и неравни, изрязани направо в скалните основи. Занданът се намираше дълбоко в подземията и двамата съвсем скоро изгубиха слънчевите лъчи от поглед. Медан се извини, че е забравил да вземе факла с тях и предложи да се върнат обратно.

Нога изсумтя презрително. Драконидите имаха отлично нощно зрение, така че не изпитваше никакви трудности. Наместникът отново тръгна след него, спазвайки дистанция от няколко крачки, като намираше пътя си с опипване. След малко, съвсем случайно, настъпи опашката на драконида. Нога изръмжа раздразнено. Медан учтиво се извини. Спускаха се все по-надолу, докато най-сетне стигнаха до основата на стълбището.