Драконите на изгубената звезда [bg]

— От нея ще излезе красива слугиня — подигра се капитанът. — Помня, че си помислих същото и тогава. Върши работа и за леглото, стига да понасяш вонята на елфите.

— Слугиня, която се оказа пълна катастрофа за вас и вашия вид — не се сдържа Медан, макар още в момента, в който изричаше думите, да осъзна, че е допуснал груба грешка.

В очите на Нога проблесна гняв. Той оголи зъби и езикът му се плъзна между тях. Втренчи се в Лорана и прибра езика си рязко.

— В името на изгубените богове, жено, когато приключа с теб, вече няма да гледаш толкова самодоволно.

Драконидът улови с лапите си железните пречки на вратата. Мускулите на гигантските му ръце изпъкнаха. Той разтърси и дръпна вратата толкова силно, че я изтръгна и я запрати на една страна, като едва не премаза тъмничаря, принуждавайки го да отскочи чевръсто, за да я избегне. Нога се хвърли във вътрешността на килията.

Напълно изненадан от внезапния яростен изблик на драконида и като се ругаеше вътрешно за проявената глупост, Медан скочи след него. Тъмничарят, Планшет, беше по-близо до драконида, но пътят му бе преграден от желязната врата, която в този момент се клатеше под неестествен ъгъл, подпряна на съседната клетка.

— Какво правите, капитане? — извика Медан. — Да не сте се побъркали? Оставете я! Берил ще иска затворничката жива и здрава.

— Ха! Просто ще се позабавлявам малко — изръмжа Нога и протегна ръка.

Блесна стомана. Лорана беше измъкнала кама от гънките на дрехите си.

Драконидът отчаяно се опита да спре, забивайки нокти в каменния под. Втренчи се изумено надолу и видя, че камата е опряла в гърлото му.

— Не мърдай — предупреди го кралицата, говорейки на езика на драконидите.

Нога се изкиска. Вече беше успял да дойде на себе си от първоначалното си удивление. Съпротивата само изостряше апетита му, така че просто замахна с ръка и блъсна оръжието настрани. Острието се плъзна през дланта му и я разряза. Пръсна кръв, но той не обърна внимание на раната. Вместо това грабна Лорана. Кралицата все още стискаше камата и сега го прободе, докато се бореше в здравите му ръце.

— Казах да я пуснеш, гущер такъв!

Медан сключи пестници и ги стовари върху врата на драконида. Ударът с лекота щеше да запрати човек в несвяст, ала Нога дори не го забеляза. Ноктестите му лапи вече късаха дрехите на Лорана.

Планшет най-сетне смогна да изрита встрани вратата на килията. Сетне грабна една от горящите факли и успя да уцели с нея главата на капитана.

— Ще се върна към теб след секунда — обеща освирепяло Нога и захвърли елфидата към стената. Оголи зъби и се обърна, за да посрещне нападателите си.

— Не го убивай! — нареди на елфически наместникът и заби юмрука си в корема на създанието, карайки го да се превие надве.