Друговремец [bg]

- Да. - Той си пое дълбоко дъх и бавно издиша. - Ако направя така с теб, същото ли ще е и за теб?

- Ами, хм - казах бавно, - не знам...

Стараех се да потискам всякакви мисли за Франк. В брачното ложе няма място за повече от двама души, независимо как са се озовали там. Джейми беше много различен от Франк по тяло и по дух, но всъщност начините две тела да се срещнат не са безкрайни, а с Джейми не бяхме установили още тази интимна територия, в която правенето на любов придобива безкрайно разнообразие.

Джейми сбърчи вежди в престорена заплаха.

- Значи има неща, които не знаеш? Защо да не разберем, тогава? Щом си върна силите. -Затвори очи. - Може би следващата седмица.

Събудих се часове преди разсъмване, разтреперана и вцепенена от страх. Не си спомнях съня си, но рязкото гмурване в реалността бе също толкова ужасяващо. Предната вечер за известно време можех да забравя положението си, потопена в новооткритата интимност. Сега бях сама, а до мен спеше непознат, с чийто живот бях неделимо свързана, носех се свободно из свят, криещ постоянни заплахи.

Сигурно съм издала някакъв уплашен звук, защото завивките изригнаха и непознатият в леглото ми скочи с инфарктната ненадейност на излитащ фазан. Приклекна до вратата на стаята, едва видим в предутринната дрезгавина.

Заслуша се внимателно и бързо огледа помещението, като се придвижваше безшумно от вратата към прозореца и оттам към леглото. Ъгълът на ръката му ми подсказваше, че държи оръжие, но в мрака не виждах какво е. Седна до мен, доволен от огледа си, и върна ножа или каквото беше там в скривалището му над таблата до главите ни.

- Добре ли си? - прошепна той. Пръстите му погалиха мокрите ми бузи.

- Да. Извинявай, че те събудих. Сънувах кошмар. Какво, за Бога... - Понечих да попитам какво го е накарало да скочи така.

Той прокара едра топла длан по ръката ми и ме прекъсна.

- Нищо чудно. Замръзнала си.

Той ме върна на топло под купчината завивки, там откъдето преди малко се бях надигнала.

- Аз съм виновен. Взел съм всички завивки. Не съм свикнал да споделям легло.

Зави ни хубаво и отново се излегна до мен. Миг по-късно докосна лицето ми.

- Заради мен ли? - попита тихо. - Не можеш да ме понасяш ли?

Хлъцнах - не бе съвсем смях и не бе съвсем ридание.

- Не, не си ти. - Пресегнах се, търсейки ръката му Пръстите ми намериха плетеница от одеяла и топла плът, но накрая открих дланта му Лежахме един до друг, втренчени в ниския таван.

- И какво, ако не те понасях? - попитах изведнъж. - Какво би могъл да направиш?

Леглото проскърца, когато той сви рамене.

- Ще кажа, че трябва да анулираме брака, защото не сме го консумирали.

Този път не сдържах смеха си.

- Не сме го консумирали?! При всички тези свидетели?

Стаята просветляваше достатъчно, за да видя усмивката по лицето му, обърнато към мен.

- Е, със или без свидетели, само ти и аз знаем със сигурност, нали? Предпочитам да се изложа, пред това да се оженя за жена, която ме мрази.