Кръвта на боговете [bg]

Със засилването на бурята настроението му ставаше все по-мрачно и студът вътре в него отговаряше на студа, който бе сковал кожата му. Баща му можеше да управлява република­та. Секст и Лавиния можеха да израснат сред всички удобства. Всичко това му беше откраднато на едно египетско пристани­ще. Баща му беше убит от чуждоземни роби само за да угодят на Цезар.

Години наред Секст знаеше, че е не повече от досадна кон­ска муха за римската мощ. Верни на баща му хора все още му изпращаха сведения от града и той бе видял шанса си и рис­кува да бъде екзекутиран, когато се върна там, за да отправи молбата си лично. Ведий беше възразявал и твърдеше, че не бива да се доверява на благородните старци в Сената. Вълкът от таверните не разбираше, че Секст познава добре тези хора. Баща му беше един от тях. Въпреки това той се уплаши, когато те отначало се захванаха с пиратското му минало и с младостта му, но нещата някак потръгнаха благодарение на заплахата от Октавиан и легионите му. Секст беше получил флот, който ня­маше равен на себе си в тези води, и моментът, в който Сенатът гласува, успя да успокои донякъде болката, която изпитваше още от смъртта на баща си.

Сега Касий го беше призовал и той бе отговорил. Флотът му беше оръжие, способно да въвлече привържениците на Цезар в битка, която не можеха да спечелят. Секст отново избърса со­лената вода от очите си и оголи зъби срещу фучащия вятър. От малък беше научил, че такова нещо като справедливост не съ­ществува. Не беше справедливо, че му отнеха бащата. Не беше справедливо човек като Цезар да управлява Рим като цар. Секст беше живял години наред в отчаяние и горчивина, оцелявайки благодарение на това, че е по-безжалостен и по-готов да убива от онези около него. Това беше брутална школа и той знаеше, че никога няма да стане отново онова невинно дете, което беше навремето. Усмивката му се разтегна на вятъра, устните му се дръпнаха назад, оголвайки кучешките му зъби. Нищо от това не беше от значение. Касий и Брут бяха убили тиранина и той най-сетне имаше шанс да опустошава и изтощава силите на Октавиан. Един ден щеше да възстанови всичко, коего му бе отнела фамилията на Цезар, и това беше единственото, което го интересуваше, което му бе нужно да знае. Сянката на баща му го наблюдаваше. Заради честта на стареца си заслужаваше да изтърпи някаква си буря.