Кръвта на боговете [bg]

Земемерите го чакаха да даде сигнал, а Агрипа се взираше уморено и отмяташе хиляди неща наум, за да е сигурен, че не е пропуснал нещо жизненоважно, което не може да се поправи след отварянето на канала. Погледна гладката варовикова за­мазка, която покриваше глината отдолу. Бяха го уверили, че е в състояние да задържа вода, но въпреки това той се тревожеше, че водата ще се просмуче в канала и ще го остави с езеро, ста­нало изведнъж прекалено плитко за галерите му.

Пое дълбоко дъх и се замоли на Минерва. Богинята на май­сторите несъмнено щеше да погледне благосклонно на проект като канал до морето. Тази мисъл доведе след себе си друга молитва - към Нептун, и накрая Агрипа направи рогатия знак, за да прогони злото. Не можеше да се сети кое друго божество заслужава молитвите му, така че вдиг на ръка и рязко я спусна.

- Хайде - промърмори той. Дано всичко да мине добре.

Портите бяха изработени от огромни греди, стърчащи от двете срещуположни страни и задържани от железни резета, забити в камъка. При издърпването на резетата от двете стра­ни подпираха дузина мъже, но налягането отзад им помагаше. Агрипа загледа как един храбър строител слезе в траншеята и с чук изби основния клин. Екипите поеха натиска и удържаха во­дите, докато строителят се втурна да се спасява. Веднага щом той се качи горе, те задърпаха в обратна посока и водата нахлу в канала с неописуем рев.

Вратите се завъртяха на пантите си, удариха се в стените и екипите се дръпнаха задъхани. Агрипа затича покрай канала, но водата го изпревари и гой видя как над последната преграда се надигна огромна, висока двайсет или повече стъпки вълна, която оплиска работниците и те избухнаха в смях.

Стигна до края на канала, когато водата вече се беше успо­коила, кална и с изтръгнати растения в нея. Морето се нами­раше от лявата му страна и на Агрипа му се прииска да беше прокопал канала направо до него. Оставаха само петдесетина крачки песъчлива земя, но земемерите бяха настояли за друга порта преди последното отприщване, ако случайно стане нещо с нивото или - което беше по-лошото — ако ги видят от морето и ги атакуват, преди да са готови. Корабите на Секст Помпей дебнеха някъде в тъмните води и той можеше да стовари десет хиляди мъже на сушата, ако забележеше нещо интересно.

Работниците зареваха ликуващо, когато каналът се напълни и издържа, а нивото му се изравни с това на езерото. Агрипа най-сетне се ухили. Искаше му се Меценат и Октавиан да бяха тук, за да видят гова. Гордост изпълни гърдите му и той се раз­смя, наслаждаваше се на силната миризма на сол и водорасли, изпълваща въздуха. Когато приключеха и последната част, щяха да повторят същото отново, но новите му галери вече щяха да чакат на опашка в канала. Щяха да излязат в морето с потока кафява вода и Окгавиан щеше да разполага със своя флот, готов да се впусне в преследване на галерите на Секст Помпей.