Плясъкът на крилете му [bg]

— Принцовете на кръвта — това няма да им се размине. — Тримата бяха обсъдили отмъщението си срещу принцовете (Кейл и Хенри Мъглата винаги включваха Клайст, макар че той изглеждаше безразличен към всичко освен към своите дела), както и срещу производителите, които са ги подкупили — какво трябва да се предприеме, колко крайно да е то и колко публични да са насилствените действия срещу виновниците.

— Защо? — Хенри Мъглата вече не беше в добро настроение. Яростта му при вида на негодните припаси, които са им доставили, бе също толкова силна като тази на Кейл.

— Защото те са много добри в измъкването от неща, които не биха се разминали на другите хора.

— Значи няма да им отсечеш главите и да ги набучиш на колове? — Това беше предпочитаното от Хенри Мъглата решение.

— По-лошо.

— Продължавай.

— Ще трябва да ги наградим — каза Кейл.

— Искаш да им дадеш пари?

— Да.

— Защо?

— Не сме достатъчно силни, за да вървим срещу тях. Говорих с ИдрисПюк и Випонд и те ми разясниха ситуацията. Нямаме време да започваме революция. На Боско му трябваха двайсет години да свали враговете си в Шартр, и дори тогава трябваше да действа по-бързо, отколкото искаше. Не можем да избием десетина членове на кралското семейство — не можем да си позволим дори да ги разстройваме силно. Трябва да ги подкупим, за да ни се разкарат от пътя. Трябва да ги разтревожим, а после да им предложим изход. Но да не ги тревожим прекалено силно и изходът да е щедър. Сложна работа, но е възможно.

— Ами собствениците на фабрики?

— С тях можем да правим каквото си искаме. — Настъпи кратка тишина.

— Мамицата му! — изкрещя Хенри Мъглата, истински обезсърчен и ядосан. — Обещай ми, че ако сме още живи, когато това свърши, ще се върнем и ще ги разкатаем. Кажи ми, че ще го направим.

— Сложи ги в списъка — отвърна със смях Кейл. — Заедно с всички други.

Нека да разгледаме действията на Томас Кейл и как се стигна до тях: спасяването на Рива от ужасна смърт, макар и едва след като беше избягал; донякъде неохотното връщане да спаси своите не точно приятели; вандалското счупване на прекрасното Данцигско острие; убиването на мъже, докато спят; спасяването на Арбел Матераци; безмилостното убийство на Соломон Соломон в Червената опера; възстановяването на дворцовия идиот, Саймън Матераци; повторното спасяване на Арбел; избавлението на Кон при Силбъри Хил, за което много съжаляваше; подписването на заповедта за екзекуция на Девата на Гарвановата песен; отравянето на водата в Голанските възвишения; унищожението и измислянето на лагери, в които пет хиляди жени и деца измряха от глад и болести; удушаването на Кити Заека; изгарянето на моста след Бекс и лъжесвидетелството на процеса срещу Кон Матераци. Сега към всичко това се прибави и отвличането и убийството на двайсет търговци, които той държеше отговорни за боклуците, доставени в складовете му предната седмица. Голи като червеи, мъжете бяха окачени пред дворците на принцовете с кралска кръв, които бяха приели подкупите им. Телата им бяха ужасно обезобразени, с отрязани носове и уши, а устните и пръстите им бяха зашити, с монети на мястото на изтръгнатите им езици и в стиснатите им ръце. Левите им очи бяха избодени; жлъчките им, смятани за вместилище на алчността — извадени. На вратовете им бяха окачени листове, които по-късно бяха разпространени със стотици из града и разкриваха ужасния характер на техните престъпления срещу всеки мъж, жена и дете, чийто живот са били готови да продадат в ламтежа си за пари. Памфлетът беше подписан „Рицарите на Лявата ръка“.