Адвокат за милиони [bg]

— Стойте тук — нареди им. После се скри в коридора.

Сякаш мина цяла вечност, макар че в действителност беше само около минута. След малко се показа и поклати глава.

— Нищо — каза.

После посочи към кухнята и даде знак на Фин и Девън да останат по местата си. Плъзна се покрай стената, готов за стрелба. Описа дъга около вратата на кухнята и насочи пистолета напред. След малко извика от кухнята:

— Намерих го!

Фин хвърли поглед към Девън и двамата тръгнаха напред. Докато вървяха към кухнята, миризмата стана по-силна, докато накрая беше нетърпима.

Кухнята беше доста тясна и Козловски беше застанал по средата, като закриваше източника на миризмата.

Хладилникът зееше отворен, а на кухненския плот имаше храна. Над парчетата салами и шунка кръжаха мухи.

— Ах, тази кучка! — възкликна Девън и заобиколи Козловски, за да види отблизо. — Скапаната Шели го е направила нарочно.

— Вероятно — отвърна Фин.

Козловски отвори прозореца.

— Ще почистим и ще се разнесе.

— Знам, но въпреки това.

— Ти си й стоварил проблемите си за няколко дни — каза адвокатът. — Тя е решила, че е справедливо да ти го върне по някакъв начин.

— Майната й!

— Имаш по-голям проблем от този — отбеляза Козловски.

— Парите — подсети Девън Фин.

Девън откъсна малко от ролката с домакински салфетки, избърса разложените хранителни продукти и ги изхвърли в кофата за боклук.

— Всичко е оплескала — отбеляза.

— Сериозно ти говоря, Девън — настоя адвокатът. — Докато не ни платиш, няма да мръднем оттук.

Девън изхвърли и салфетката в кофата.

— Ама и вие сте едни негодници. Изчакайте ме тук. Сега ще се върна. В другата стая са.

Фин поклати глава.

— На глупаци ли ти приличаме?

— Кълна се, в другата стая са. Просто не искам да видите къде ги крия.

— Съжалявам — отвърна Фин. Девън се поколеба. — Искаме само това, което ни дължиш. Но няма да свалим очи от теб, докато не уредим взаимоотношенията си.

— Добре, нека да е вашата. — Той се върна в хола. Фин и Козловски го последваха. Адвокатът имаше възможност да огледа по-подробно мястото. Колкото и зле да изглеждаше отвън апартаментът, вътре положението беше още по-трагично. Холът беше малък, мебелите — вехти и с петна. Съдейки по вида им, мокетите в коридора бяха слагани някъде през петдесетте години на миналия век и на някои места съвсем се бяха изтрили. Стените бяха на петна, боята се лющеше. Фин потрепери при мисълта, че Сали ще живее тук.