![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
– Вдигни си крачолите.
Пул се подчини, показвайки, че не носи оръжие.
– Това на кръста ти са белезници, нали?
– Не бива да тръгваш по този път, Сам. И бездруго вече си насочил оръжие към федерален агент.
– Насочил съм оръжие към служител на правораздавателните органи, който е тук незаконно, за да се възползва от скърбяща вдовица, и в момента претърсва личните вещи на починалия ѝ съпруг без съдебно разпореждане, посред нощ.
– Всеки момент ще пристигне подкрепление. Обадих се преди малко.
– Чух те.
– Следователно знаеш, че вътре има труп. – Пул кимна към вана.
– Не знам нищо за това. – Той погледна към зелената торба и примижа, докато четеше собственото си име. – Това не е мое. Мразя зеленото. Какво има вътре?
Пул му каза.
– Да не си я донесъл със себе си? Искал си да я подхвърлиш във вана? На това ми прилича. Подхвърляш веществени доказателства.
Пул се насили да продължи да гледа Портър в очите:
– Защо ми е да го правя? Намерих я. Във вана.
– Някой се опитва да ме натопи – Бишъп или някой, който работи с него. Може би много хора, които работят с него.
– Нямам причина да те натопя, Сам.
– Не съм толкова тъп, че да оставя торба с моето име до труп, който се намира в скапания ван на бившия ми партньор. Как тогава се е озовала вътре? Кой я е подхвърлил, ако не си ти?
– Била е във вана доста дълго. Още откак е бил паркиран тук.
– Значи Бишъп. Не съм убивал никого.
Пул започна да смъква ръцете си, но замръзна, щом видя, че пръстът на Сам се свива около спусъка. Взря се в дулото.
– Ако не си виновен, свали оръжието и да поговорим.
– Неее. С мерник върху теб поне ще съм сигурен, че ме слушаш. Не мога да си позволя да рискувам отново да ме арестуват. Точно сега не.
– Допускаш голяма грешка, Сам.
Портър размаха револвера:
– Извади белезниците и си ги сложи. Закопчай се отпред, за да те виждам.
Пул обмисли възможността за бягство. Ако се метнеше настрани, извън светлината, имаше шанс да се изплъзне, преди Портър да се прицели. Револверите са точни само от около три метра, а Портър беше на двойно по-голямо разстояние. Трябваше да вземе под внимание обаче и факта, че Портър е запознат с огнестрелните оръжия, не е някой любител, а и в момента изглеждаше странно спокоен.
– Обади се за подкрепления преди седем минути. Местният полеви офис е на повече от двайсет минути път. Ако агентите тръгнат от домовете си, могат да стигнат тук и по-рано. Ще ти дам една минута, за да направиш онова, което казах. Ако не пожелаеш, вкарвам ти един в крака и те изваждам от уравнението. Не мога да си позволя да рискувам отново да ме арестуват. Не и точно сега – повтори Портър и огледа празната улица в двете посоки.
Пул се втренчи в него:
– Да предположим, че те послушам. После какво?
– Ще те взема с мен. Ще разрешим случая заедно.
Пул не отговори.
– Ако исках да те убия, щях да го направя точно тук и сега. Знаеш това. Няма свидетели. Екипът ти ще се появи, но съм готов да се обзаложа, че няма да намерят никакви доказателства. Отпечатъците ми дори не са по тези куршуми. Ще изчезна още преди да си изкървил до смърт.
– Не би ме убил.
Този път Портър бе този, който замълча.
Пул посегна зад гърба си.
Ръката на Портър се стегна.
– Бавно.
Белезниците на Пул бяха в кожен калъф, закопчан за колана му отзад. Той го откачи и ги извади. Бавно, за да не подплаши Портър, ги закопча първо за лявата, после за дясната си китка.
– Стегни ги.
Пул затегна белезниците. Дори Сам да бе забелязал движение зад прозореца на втория етаж на къщата на Хилбърн, не го показа. Пул видя как завесата помръдна встрани и зад нея се мерна нечия сянка.
– Сега взимай тази торба и идвай с мен.
Пул кимна и се подчини.
74.
Наш
Ден пети, 22:02
Наш се събуди в колата си без всякакви спомени за това как изобщо се е качил в нея. Дори не си спомняше как си е тръгнал от апартамента на Портър. Все още беше на улицата, където живееше Портър; слава Богу, че не се бе опитал да шофира. През тънкия слой сняг върху предното стъкло видя множество полицейски и федерални коли, както и ванове на криминалисти, паркирани на половин пресечка оттук. Двигателят на автомобила му работеше и изкашляше мижави количества топлина спорадично през вентилационните решетки. Беше благодарен, че се е сетил да го запали, въпреки че нямаше спомен да го е правил. Всяка кост в тялото му го болеше. Не можеше да диша през носа си. Усещаше гърлото си така, сякаш дива котка бе прекарала вътре поне час в острене на ноктите си.