Шестото покварено дете [bg]

Тя скочи от бронята и закрачи из хамбара. Продължаваше да говори, но не можех да я чуя: думите ѝ бяха прекалено тихи.

– Двайсет и девети август – изрекох едва чуто.

Винсънт, който не сваляше очи от Кристина, се обърна към мен:

– Какво?

– Датата 29 август е оградена с кръгче в календара в кухнята на Финики. Същото е и в календара в офиса на д-р Огълсби. Каквото и да планират, явно ще се случи тогава.

– Коя дата сме днес?

Беше Либи. Бе мълчала през по-голямата част от разговора.

– Единайсети – каза Кристина.

Либи прокара пръсти по гипса върху ръката ми.

– Само след осемнайсет дни. Това няма да заздравее дотогава.

– Права е – обади се Винсънт. – Счупих си ръката преди няколко години и гипсът стоя шест седмици. Няма начин да махнат твоя след три.

Пол изсумтя:

– Вероятно няма да им пука, ако не е напълно заздравяла. От това, което чух, по-скоро ги вълнува дали ще изглежда нормално. Последния път, като си чупих ръката, махнаха гипса след две седмици и още две трябваше да я държа в превръзка през рамо. – Вдигна лявата си ръка и я размаха. – Излекува си се прекрасно. Просто трябва да внимавам с нея и да не я натоварвам.

– Колко от вас са си чупили кости? – попитах аз.

Всички вдигнаха ръце. Дори Хлапето се надвеси през края на плевника и махна.

– Добре дошъл в системата на приемните семейства, господин Бишъп – промърмори Пол.

Никога преди не си бях чупил нещо и определено не планирах да ми се случва отново в бъдеще. Ръката ме болеше ужасно. Не толкова пронизващо, колкото миналата нощ, но все още силно.

– Имах шест счупени кости – каза Либи зад мен. – Когато нещо подобно се случи, просто те местят в друго приемно семейство, сякаш това с магическа пръчка ще реши всичко. Попълват един-два формуляра и ги заравят на дъното на досието ти. Може да ти отпуснат няколко сесии психотерапия, за да подредят нещата. Сигурна съм, че все някъде има и добри приемни семейства, но лошите са повече.

Пол завъртя въображаема рулетка.

– Понякога се пада черно, понякога се пада червено, понякога топчето ти улучва синьо-черното.

Винсънт отчупи буца засъхнала кал от бронята на камиона и замери Пол с нея.

– Ти си пълен идиот.

Пол отстъпи встрани и буцата прелетя покрай него през отворената врата.

– Внимавай. Трябва да остана красив за голямата разпродажба. – Той плъзна ръце по тялото си. – Не искам всичко това да отиде при някой любител на намаленията.

– Ти наистина си един тъп шибан идиот – поклати глава Винсънт.

– Двайсет и девети август – казах отново. – Ще може ли да подкараш камиона дотогава?