![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
Светна си с фенерчето, но не видя кой знае какво. Между предната и задната част на вана имаше преграда, в която, точно зад двете предни седалки, се виждаше врата.
Пул провери под калниците за ключ, но не намери. Под бронята – поне докъдето успя да бръкне – също. Хвърли поглед към къщата и видя, че лампите вътре са угасени. Робин Хилбърн най-вероятно си бе легнала.
Пул обмисли дали да не счупи стъклото, но прецени, че шумът ще привлече нежелано внимание. Вместо това измъкна от един кашон телена закачалка за дрехи, изправи метала и го огъна като малка кукичка в единия край. Натика телта между уплътнителя на прозореца и стъклото и я завъртя наляво-надясно, докато куката закачи копчето за отключване на вратата. Пет опита по-късно успя да захване върха му, дръпна нагоре и отключи.
Когато отвори вратата, го лъхна застоял въздух, по някаква странна причина по-студен от този в гаража – древен, уловен в капан въздух, бързащ да се измъкне на свобода. Слоят прах върху седалките бе толкова дебел, та Пул първоначално си помисли, че са сиви, докато не прекара пръст по едната, за да установи, че всъщност са черни.
Отвори жабката. Пистолет калибър .38, две кутийки патрони и кожен кобур за колан. Документи на вана. Упътване. Наполовина празна опаковка от таблетки против киселини. Нищо друго.
В поставката за чаши до скоростния лост имаше стара кутийка „Пепси“. Течността около ръба отдавна се бе изпарила, оставяйки след себе си черен пръстен, подобен на катран. На пода, свит на топка, лежеше стар тъмносин тренчкот.
Пул се покатери и се промуши през металната врата, водеща към задната част на вана, напипа дръжката и откри, че не е заключена. Вратата изскърца на уморените си панти, докато се отваряше.
Той извади фенерчето отново и огледа вътрешността.
До калника имаше зелена чанта, на която с черен маркер, избелял от годините, бе написана една-единствена дума.
Портър.
Чанта за фитнес вероятно. Може би торба, с която Портър е пренасял мръсните си дрехи от съблекалнята в полицейското управление в Чарлстън до къщи и обратно. Не беше нещо необичайно, което да откриеш в колата на партньора му. Но не и нещо, което Пул възнамеряваше да пренебрегне. Щеше да я провери след малко, понеже друго привлече вниманието му.
Някакъв вързоп в най-далечния край. Черни найлонови торби за боклук, в които имаше нещо, омотано с монтажно тиксо, запечатано здраво.
Тъй като не беше сигурен какво ще открие сред вещите на Хилбърн, Пул носеше ръкавици, но вече бяха скъсани на няколко места и покрити с мръсотия. Той ги свали и нахлузи нов чифт, преди да се промуши до задната част на вана. Вързопът беше дълъг почти метър и половина. Пул още от дете винаги носеше със себе си нож, затова посегна към джоба си механично, но след това се сети, че е летял дотук с граждански полет и трябваше да остави и ножа, и пистолета си в Чикаго, ако не искаше да се озове в някой от списъците на бюрото на специален агент Хърлес. Дори когато слагаха оръжие в чекирания багаж, федералните агенти се задължаваха да обявят, че пренасят пистолет. Тази информация влизаше в база данни, която автоматично се сверяваше с текущите криминални разследвания. Всяка аномалия се отбелязваше, а Пул нямаше намерение да се превръща в аномалия.
Дръпна края на черния найлон и го проби с пръст.
Отвътре се прокрадна сладникава миризма. Миризма, която Пул веднага разпозна.
Отдръпна се и запуши нос.
72.
Дневник
– Мамка му, хлапе, за това се искат топки!
Винсънт се бе облегнал на бронята на камиона. Кристина стоеше до него. Либи бе седнала на земята до мен. Пол стоеше до вратата, наблюдавайки пътеката, която водеше към къщата. Невестулката и Хлапето си играеха в плевника. Теган беше отишла до града с Финики.
Като цяло всички знаеха какво се е случило миналата нощ. Аз просто попълвах празнините.
– Заровиха го в полето. – Пол посочи някъде в далечината. – Докато вървях насам, лесно открих точното място. На пет-шест метра встрани от пътеката, в треволяка.
– Трябва да се обадим в полицията – каза Кристина. – Те ще отведат Финики. Ще отведат всички.
Знаехме, че не можем да го направим.
Винсънт я хвана за ръка. Това като че ли беше първият път, когато го виждах да проявява толкова привързаност към друг човек. Пусна я, когато видя, че двамата с Либи го наблюдаваме.
– Уелдърман и Стокс са ченгета. Просто ще обвинят Ансън за всичко, точно както казва Финики. След това нещата ще станат още по-лоши за нас, понеже няма да има мърдане оттук. Трябва да се придържаме към плана. – Той тупна камиона с длан. – Ще поправим това чудо и ще се ометем оттук. Всички заедно. Ще отидем в Чарлстън или някой друг голям град, където ще можем да изчезнем.