Шестото покварено дете [bg]

Пул обходи е поглед находките си, след което се изправи, опакова всичко обратно в торбата, затвори ципа и я метна на предната седалка. Измъкна се от вана с чантата в ръка. Застана на алеята пред гаража, пое си няколко дълбоки глътки чист въздух и набра един номер.

– Грейнджър – долетя отсреща груб глас.

– Здрасти, Франк е. Още ли си на онова езеро край Симпсънвил?

– Събрахме си нещата преди няколко часа. Върнах се в хотела. Защо?

Пул знаеше, че в мига, в който каже на специален агент Грейнджър къде е, новината ще кацне при Хърлес. Само че нямаше избор. Обърна се, огледа гаража и прекара пръсти през косата си.

– Имам вторично местопрестъпление. Може да е свързано с нашите.

– Къде?

– Чарлстън. Старият партньор на Сам Портър.

Обясни набързо какво е открил.

Грейнджър обмисли чутото, след което попита:

– Имаш ли нещо, което да свързва тялото от Симпсънвил – онова пред съдебната палата – с Портър?

Не още.

– Не – отвърна Пул.

– Ще трябва да преразгледаме всичко от този ъгъл. Ако Портър е заподозрян, ще се наложи да преразгледаме всичко.

Пул не отговори. Телефонът му завибрира – ново входящо повикване. Той погледна дисплея – пишеше „Полиция Южна Каролина“.

– Трябва да отговоря.

– Отцепи местопрестъплението. Ще се обадя на местния полеви офис и ще пратя екип при теб. И аз ще се включа, но ще са ми необходими няколко часа – каза Грейнджър, преди да затвори.

Пул прие другото обаждане:

– Специален агент Пул.

– Здравейте, обажда се лейтенант Мигинс от Щатската полиция На Южна Каролина. При нас току-що се получи обаждане за възможно проникване с взлом в онова психиатрично заведение – „Камдън“. Описанието на мъжа, избягал от местопрестъплението, съвпада с вашето описание на Сам Портър. Моите хора са там в момента. Казват, че един от кабинетите е оплискан с кръв. Лобито също. Няма труп, няма докладвани наранявания… поне засега, де, но определено нещо се е случило там. Тръгнал съм към мястото, но реших първо да ви се обадя, понеже вие сте вписан като контактно лице.