![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
Винсънт дори не вдигна очи.
– Нямам представа. Почистих по-голямата част от двигателя. Карбураторът ми вгорчи живота, но мисля, че се справих. Според мен гумите са наред, обаче няма как да знам със сигурност, докато не пробваме да ги напомпаме, а това не може да стане без помпа. Трябва да сменя няколко маркуча, свещите…
– Намерихме ти пари – изтъкна Кристина.
Той я изгледа накриво:
– Така е. Само дето се оказа, че парите не са вече толкова голям проблем. Открих нещо. – Той скочи от бронята и прекоси хамбара, за да стигне до купчина сандъци в задния ъгъл. Избута няколко настрани и дръпна дървените капаци. Отвориха се доста по-лесно, отколкото би трябвало. Всички отидохме да погледнем.
Пол беше първият, който подсвирна:
– Егати…
Пакетите бяха десетки – купища банкноти, опаковани в найлон. Някои бяха в торби, други – отделно.
– Всичките тези торби с пари ли са пълни? – обади се едва доловимо Теган.
Винсънт въздъхна:
– Ще ми се да бяха.
Той грабна една червена раница и дръпна ципа. Вътре имаше женски дрехи, мокри и плесенясали.
– Около половината са пълни с дрехи – момчешки и момичешки. В останалите има кеш. Вероятно има около няколкостотин хиляди долара тук. Опитах се да преровя всичко, без да правя бъркотия. Не искаме да знаят, че сме открили парите.
– От продажбата на други деца – каза Пол.
– Да, от някои поне. – Винсънт затвори ципа на червената раница и я остави там, откъдето я бе взел. – Така че няма значение дали имаме всичките кинти на света, ако не можем да си купим онова, което ни е необходимо.
– Има един магазин за намалени авточасти от другата страна на улицата срещу мотела, недалеч от бензиностанцията. Миналата нощ го видях – казах аз.
Винсънт бе свел поглед.
– Аха, и аз съм го виждал. Не че мога да стигна до него. Не и когато ония типове ни следят под лупа. Все едно е на хиляда километра…
Баща ми би казал да реша задачата. Винаги бе повтарял, че всеки проблем има множество решения, и дори да изглеждат далечни и невъзможни за разгадаване, тези решения са само на една мисъл разстояние.
Зад мен Либи попита:
– Кой е следващият, който ще ходи в мотела?
Кристина посочи към плевника:
– Тези двамата. Тази нощ. Теган каза, че именно затова Финики е искала да отидат до града днес. Финики била бясна, понеже никой не ѝ бил казал, че трябва да купи нови дрехи за тях. Можела била да купи нещо, когато купувала нещата за Ансън. А вместо това трябвало да се връща днес.
Оказа се, че не аз бях този, който ще реши задачата, а Либи.
73.
Пул
Ден пети, 21:51
Пул знаеше, че ще му се наложи да се обади по телефона. Да рови незабелязано из изхвърлените остатъци от живота на някого, беше едно, но бе напълно сигурен, че в този найлон има увит труп, а това не беше нещо, е което бе готов да се заеме сам. Дължината на вързопа бе само метър и петдесет, което значеше, че тялото е на дете, жена или пък е разчленено. Сигурен беше, че е прекарало доста време във вана – досети се заради праха. Ако първо бяха вкарали вана в гаража и след това бяха поставили трупа вътре, прахът нямаше да е толкова равномерно разпръснат. Щяха да се виждат леки размествания, остатъци от следите при влачене и така нататък. А освен причинените от него самия, не забеляза други.
Шансът Хилбърн да се е обесил именно заради това тяло беше голям.
Пул запълзя назад бавно, като внимаваше краката и коленете му да попадат в оставените преди следи, за да не замърсява местопрестъплението допълнително. Когато прахът започна да гъделичка носа му, той кихна в свивката на лакътя си, не веднъж, а два пъти, и веднага си помисли колко болен изглеждаше Наш последния път, когато го видя. Как се кълнеше, че това е само грип или настинка.
Когато се върна при зелената чанта, Пул коленичи и я освети с фенерчето си. Както и при останалото във вана, прахът бе създал плътно и непокътнато покритие – по-дебело и сиво на върха и избледняващо отстрани. Направи няколко снимки с телефона си от различни ъгли, след което дръпна ципа. Вътре имаше светлосиня официална риза, черни панталони, чифт мокасини, тъмна вратовръзка, чорапи и бельо. Дрехите бяха нарязани, някои бяха скъсани, липсваха парчета. Почти всичко беше покрито със засъхнала кръв. Под дрехите откри стар фотоапарат „Канон“ с телеобектив. Имаше и черно-бяла нотна тетрадка като онези, в които бяха дневниците на Бишъп. Беше прихваната е ластиче, което се скъса, когато Пул опита да го махне.
Приближи фенерчето и се зачете в първите няколко страници.
Дати, часове, бележки и наблюдения. Това беше някакъв дневник, вероятно от тайно следене на заподозрян. Пул не разпозна почерка. Щеше да се наложи по-сериозно изследване, но от онова, което си спомняше, беше напълно различен от почерка на Бишъп. Като че ли не беше и като почерка на Портър. Може би на Хилбърн, може би на някой друг. Нещата стават трудни с течение на времето. Човешкият почерк се променя. С подходящото изследване експертите биха успели да намерят някои сходства. В торбата имаше и три пачки стодоларови банкноти. Ако числото на бандерола беше вярно, всяка от пачките съдържаше десет хиляди долара.