Отровни думи [bg]

— Интересна гледна точка.

— Каква е тази Кехлибарена стая?

— Откъде знаете за нея? — Брюнел се взря изпитателно в колегата си.

— Докато оглеждахте, споменахте за нея.

— Така ли? Вижда се оттук. Оранжевото на кухненския прозорец.

Гамаш погледна в указаната посока и наистина, плочката беше там и сияеше на слабата светлина, която улавяше. Приличаше на голямо дебело парче цветно стъкло. Дамата я погледа хипнотизирано още известно време и накрая откъсна очи:

— Съжалявам. Никога не съм очаквала, че именно аз ще я открия.

— Какво искате да кажете?

— Кехлибарената стая е създадена в началото на XVIII век в Прусия от Фридрих I. Представлявала огромно помещение, цялото от кехлибар и злато. Художници и майстори работили години наред върху нея, а когато приключили, тя се превърнала в едно от чудесата на света. — Детективът забеляза отнесения поглед на колежката си и предположи, че тя си представя как е изглеждала стаята. — Поръчал я е за съпругата си, София Шарлота. Но няколко години по-късно стаята била подарена на руския император и останала в Санкт Петербург до започването на войната.

— Коя война?

Жената се усмихна:

— Добър въпрос. Втората световна война. Руснаците навярно са я разглобили, когато са осъзнали, че нацистите са на път да превземат града, но не са успели да я скрият. Германците я открили.

Брюнел замълча.

— Продължавайте — прикани я Гамаш.

— Това е. Не се знае нищо повече. Кехлибарената стая изчезнала. Оттогава историци, иманяри и антиквари не спират да я търсят. Предполага се, че германски войски под командването на Алберт Шпеер117 са отнесли стаята. Навярно са я скрили някъде, за да я опазят. Но оттогава никой не я е виждал.