Отровни думи [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-376-5
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Отровни думи [bg]». Краткое содержание книги:
— Интересна гледна точка.
— Каква е тази Кехлибарена стая?
— Откъде знаете за нея? — Брюнел се взря изпитателно в колегата си.
— Докато оглеждахте, споменахте за нея.
— Така ли? Вижда се оттук. Оранжевото на кухненския прозорец.
Гамаш погледна в указаната посока и наистина, плочката беше там и сияеше на слабата светлина, която улавяше. Приличаше на голямо дебело парче цветно стъкло. Дамата я погледа хипнотизирано още известно време и накрая откъсна очи:
— Съжалявам. Никога не съм очаквала, че именно аз ще я открия.
— Какво искате да кажете?
— Кехлибарената стая е създадена в началото на XVIII век в Прусия от Фридрих I. Представлявала огромно помещение, цялото от кехлибар и злато. Художници и майстори работили години наред върху нея, а когато приключили, тя се превърнала в едно от чудесата на света. — Детективът забеляза отнесения поглед на колежката си и предположи, че тя си представя как е изглеждала стаята. — Поръчал я е за съпругата си, София Шарлота. Но няколко години по-късно стаята била подарена на руския император и останала в Санкт Петербург до започването на войната.
— Коя война?
Жената се усмихна:
— Добър въпрос. Втората световна война. Руснаците навярно са я разглобили, когато са осъзнали, че нацистите са на път да превземат града, но не са успели да я скрият. Германците я открили.
Брюнел замълча.
— Продължавайте — прикани я Гамаш.
— Това е. Не се знае нищо повече. Кехлибарената стая изчезнала. Оттогава историци, иманяри и антиквари не спират да я търсят. Предполага се, че германски войски под командването на Алберт Шпеер117 са отнесли стаята. Навярно са я скрили някъде, за да я опазят. Но оттогава никой не я е виждал.
— Какви теории има? — попита главният инспектор.
— Най-популярната е, че Кехлибарената стая е била унищожена по време на съюзническите бомбардировки. Но има и друга. Алберт Шпеер бил много интелигентен мъж и някои вярват, че не бил съвсем нацист. Бил верен на Хитлер, но не вярвал в много от неговите идеали. Шпеер бил интернационалист, образован и изтънчен човек, чийто основен приоритет бил да спаси световните съкровища от унищожение във войната.
— Алберт Шпеер може и да е бил образован — отбеляза Гамаш, — но е бил нацист. Знаел е за концентрационните лагери, за убийствата и е приемал всичко. Участвал е в същите зверства, просто е имал по-добър имидж.
Главният инспектор говореше хладно, погледът му бе твърд.
— Не мога да ви противореча, Арман, даже точно обратното. Просто ви казвам какви са теориите. Според онази, в която главно действащо лице е Шпеер, той скрил Кехлибарената стая далеч от армиите на нацистите и на съюзниците. В Рудните планини.
— Къде?
— Планинска верига между Германия и днешна Чехия.
И двамата потънаха в размисъл. Накрая Гамаш проговори:
— Как така парче от Кехлибарената стая е попаднало тук?
— И къде е останалото от стаята?
Дени Фортен седна срещу Клара Мороу. Беше по-млад, отколкото му се полагаше. На около четиридесет навярно. Неуспял художник, който бе открил в себе си друг, по-голям талант. Разпознаваше таланта на другите.
Можеше да се нарече просветлен егоизъм. Най-хубавият вид, доколкото Клара можеше да прецени. Никой не се превръщаше в мъченик, никой не дължеше нищо на никого. Художничката от Трите бора не хранеше илюзии, че Дени Фортен би седял в бистрото на Оливие с бира „Сан Амбоаз“ в ръка, ако не бе убеден, че може да извлече някаква лична полза от срещата.
А единствената причина Клара да присъства (освен необузданото ѝ его) беше, че тя също искаше нещо от Фортен. Слава и богатство.
Или поне една безплатна бира.
Но преди да се впусне в несравнимо славното битие на известната художничка Клара Мороу, трябваше да направи нещо. Бръкна в чантата си и извади предмет, омотан в кърпа.
— Помолиха ме да ви го покажа. Преди няколко дни тук намериха труп. Жертва на убийство.
— Наистина? Това е доста необичайно, нали?
— Не чак толкова, колкото предполагате. По-странното е, че никой в селото не познава убития. Но полицията наскоро попадна на колиба в гората, а в нея откриха това. Главният разследващ ме помоли да ви го покажа. Дали случайно можете да ни кажете нещо за него?
— Улика? — Мъжът се наведе и заинтригувано проследи как Клара разопакова вързопа. След малко съзря миниатюрни мъже и жени на някакъв бряг, отправили поглед отвъд дървената шир, към халбата жива бира пред него.
Художничката се вгледа в събеседника си. Той присви очи, надвеси се над дървената скулптура и съсредоточено стисна устни.
117
Бертолд Конрад Херман Алберт Шпеер (1905-1981) — германски архитект и политик, известен като Първи архитект на Третия райх. — Б.пр.