![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
— Абсолютно си прав.
— Добре. Да отидем да поговорим с жените.
Той ме хвана под ръка и ме преведе между две колони, след това минахме през една арка и влязохме във всекидневната.
Това беше една стая, около двайсет и пет метра дълга и на половината на това широка, с катедрален таван на лъчи. Стените бяха от бял гипс, а прозорците бяха извити отгоре. Само че това не беше всекидневната. Просто беше твърде голяма, дори за такава една огромна къща. Това сигурно е било някога балната зала. В отдалечения край, където имаше няколко стола, седяха Сюзън и Анна и изглеждаха съвсем мънички и усамотени. Докато изминавахме с Белароса двайсет и петте метра до мебелите, аз не забравих отново да си сложа очилата. Седнах, преди Белароса да успее да каже „Седни“. Той остана прав.
Сюзън се обърна към него:
— Къщата е хубава.
Белароса се усмихна.
— Аха.
Сюзън попита и двама ни:
— За какво си говорихте вие двамата през цялото време?
— За Макиавели — отвърнах аз.
Тя се усмихна на Белароса.
— Джон не е много по приказките. Но умее да слуша.
— Съпругът ти е умен човек.
Сюзън засия от гордост. Т.е. не, всъщност тя само кръстоса крака и се облегна на стола.
Анна се обърна към своя господар и повелител:
— Сюзън е познавала хората, които са живели тук преди. Семейство Барет. Сюзън често е спяла в гостната.
Белароса се усмихна на Сюзън.
— Твоя е, ако се сбиете с мъжа си.
Сюзън също му се усмихна. Защо ли аз не се усмихвах?
Анна каза на Франк:
— Сюзън знае някои неща от историята на тази къща, Франк. Жената от недвижимите имоти не ни е излъгала за семейство Вандербилт.
— Но ни излъга за водопроводната инсталация — каза Белароса.
Анна имаше още новини:
— Това не е всекидневната, Франк.
— О, мили боже.
— Това е бална зала.
— Какво?
— А стаята, в която е телевизорът, е салон за гости. — Тя погледна Сюзън. — Обясни му за какво служи.
— Това е стаята, в която са се оттегляли гостите след вечеря — обясни Сюзън. — Но става и за телевизионна стая.
И така, Сюзън проведе един бърз курс на обучение на семейство Белароса по въпросите на вътрешното устройство на големите къщи. Интересното обаче беше, че направи това с известно чувство за хумор и себезаличаване, като че ли всичко това е било много глупаво, като по този начин не караше семейство Белароса да се чувстват груби малоумници, които нямат работа да живеят в къща, която не разбират. Това беше една нова Сюзън.
Междувременно аз се опитвах да проумея как започнах вечерта в една ирландска кръчма, а я завърших като част от семейството на Белароса. Очевидно нищо подобно не ставаше. Ще се събудя на спирката за Лоукаст Вели, ще сляза от влака и ще опитам отново.
— Ела — каза Белароса на Сюзън. — Ще ти покажа моята гордост и радост. Оранжерията.
Тази покана, изглежда, не се отнасяше и за мен, затова си останах на мястото, докато Сюзън ставаше. Лейди Станхоуп и Скуаер Белароса се отдалечиха. Аз се извърнах към Анна и ние се усмихнахме един на друг.
Тя ми се закани с пръст.
— Аз те познавам отнякъде.
— Била ли си някога на „Плейтоус Ритрийт“?
— Не…
— Лицето ми е обикновено. Или може би си видяла снимката ми в пощата или във вестниците.
— Често ли пишат за теб във вестниците?
— В местния вестник понякога. — После добавих: — Когато за пръв път срещнах съпруга ти например, веднага го познах. Чувствах, че го познавам, защото бях го виждал много пъти по телевизията и във вестниците.
Тя изглеждаше объркана и аз малко съжалих, че казах това. Отсега нататък ще приема, че Анна Белароса е цивилна гражданка и ще я третирам като такава, освен ако не се убедя в противното.