Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
След това решение на съда, взето преди трийсет години, не беше необичайно адвокат да попита „Кой караше?“, когато откриеха неочаквано завещание.
— Да — каза Лети.
Джейк наблюдаваше другите адвокати, които реагираха точно според очакванията му. За тях това беше истински подарък, а за него — препятствие, което трябваше да преодолее.
Зайтлър внимателно подреди някакви свои бележки.
— Колко време прекарахте в работата му?
— Не съм гледала часовника, но сигурно няколко часа.
— Кой друг беше там?
— Никой. Той каза, че хората обикновено не работят в събота, поне не в администрацията.
— Разбирам.
През следващия един час Зайтлър разнищваше въпросната събота сутрин. Помоли Лети да нарисува схема на административната сграда, за да стане ясно къде е чистила и къде е прекарал това време господин Хъбард. Тя каза, че той не е излизал от кабинета си и че вратата била затворена. Не, тя не е влизала там дори за да почисти. Не знаела над какво е работил, нито какво изобщо е правил в кабинета си. Пристигнал и влязъл вътре с куфарчето си, обаче Лети не знаеше какво е имало вътре. Изглеждал с бистро съзнание, несъмнено бил способен да шофира, ако желаел, а и тя не знаела много за болкоуспокояващите, които пиел. Да, бил слаб и немощен, но през онази седмица всеки ден ходел до офиса. Не знаела дали някой друг ги е видял там. Да, тя карала кадилака и обратно до къщата на господин Хъбард, а после се прибрала у дома към обед.
— И той изобщо не ви спомена, че пише завещанието си?
— Възразявам — намеси се Джейк. — Тя вече два пъти отговори на въпроса.
— Да, добре, просто исках да съм сигурен.
— В протокола е.
— Разбира се.
Зайтлър беше направил голям удар и не му се искаше да продължи нататък. Бе установил, че Лети е карала кадилака само този ден, че рядко е виждала в къщата шишенца с хапчета или други лекарства, че според нея Сет Хъбард държал лекарствата си в куфарчето, че понякога имал страшни болки, че никога не говорел за самоубийство, че не е забелязала странности в поведението му, които да подсказват въздействието на лекарства, че не бил пияница, но понякога държал в хладилника бири, че в спалнята му имало писалище, но той почти никога не работел у дома.
Във вторник на обед Лети беше напълно изцедена. Обядва дълго в кантората на Джейк, после отново с Порша и накрая легна да подремне.
Изтезанието по снемане на показания продължи и в сряда, когато Джейк пое нещата и няколко часа разпитва Хършъл Хъбард. Сутрешното заседание се влачеше с умопомрачителна монотонност и не след дълго стана ясно, че Хършъл не е постигнал почти нищо и не е поемал почти никакви рискове в кариерата си. Разводът беше най-вълнуващото събитие в живота му. Болезнени теми като образованието му, трудовия му стаж, бизнесите му, предишните му къщи и апартаменти, връзките, приятелите, интересите, хобитата, религиозните убеждения и политическите пристрастия бяха изяснени в дълбочина и се оказаха смайващо скучни. Няколко адвокати задрямаха. На третия ден истинска юридическа работа Порша с мъка успяваше да стои будна.
Следобед адвокатите неохотно се върнаха в съдебната зала. Джейк съумя да пооживи обстановката, когато се опита да установи колко време е прекарвал Хършъл с покойния си баща през последните няколко години. Хършъл се постара да създаде впечатлението, че е бил близък със стареца, но трудно си припомняше конкретни свои посещения. След като са говорили толкова често по телефона, какво ще покажат телефонните разпечатки, попита го Джейк. Имал ли картички или писма от Сет? Хършъл бил сигурен, че има, обаче надали щял да ги намери. Адвокатите го бяха инструктирали да отговаря колкото се може по-уклончиво и той се справяше великолепно.
По темата за Лети Ланг Хършъл твърдеше, че често я е срещал по време на многобройните си посещения при обичния си баща. По негово мнение Сет бил много привързан към нея. Призна, че никога не ги е виждал да се докосват, обаче се гледали особено. Как точно? Не бил сигурен, но просто между тях имало нещо. Тя винаги слушала, постоянно се спотайвала в тъмното и подслушвала. Когато състоянието на баща му се влошило, той все повече зависел от Лети и двамата се сближили. Джейк го попита дали намеква за интимност помежду им.