![Игри за милиарди [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/7/igri-za-miliardi-bg-download.jpg)
Игри за милиарди [bg]
- Автор: Хейг Брайан
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-246-6
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Игри за милиарди [bg]». Краткое содержание книги:
„Брайън Хейг, наричан още „Джон Гришам във военна униформа“ умее да поддържа напрежението до последната страница. А финалът определено предполага, че за феновете ще има и очакваното продължение“. Уошингтън Поуст
Парнър и адвокатът се спогледаха крадешком — тя не биваше да вижда. Откъде знаеше това? И по-важното, какво още знаеше? След моментно колебание, колкото да прецени как евентуално би му навредил истинският отговор, Парнър успя да кимне утвърдително.
— Мисля, че това беше името.
— И какво ви предложи Уайли?
— Не съм присъствал на първоначалната среща. — Беше искрен. — Нямам представа. — Излъга. Беше слушал онзи ужасен запис как Джак праща подчинените му по дяволите поне дузина пъти, но беше сигурен, че тази жена нямаше как да знае за съществуването му.
— Изкупуване ли беше?
— Нещо такова.
— Как ще го опишете? Като приятелско или враждебно изкупуване?
— Приятелско… определено приятелско, агент Дженсън — отвърна той и възвърна самообладанието си. — Мистър Арван разработи прекрасен продукт с чудесни перспективи. Но не беше по силите му да се справи по-нататък и той си даваше сметка за това. Искаше да го даде в ръцете на по-голяма фирма, която да го внедри бързо. Радвам се, че избра нас. Поласкани сме. Платихме му богато.
— Как беше изпитан продуктът?
— Изцяло. При реални, много тежки условия.
— Попитах как, мистър Парнър, а не доколко добре.
След още малко колебание Парнър каза:
— Аз… не знам точно как. Аз съм шеф на отдела по изкупуванията, а не на техническите изпитания и оценки.
— Знам с кого разговарям — отсече тя и много спокойно го попита: — Давала ли е вашата фирма някакви средства на конгресмен Ърл Белцър от Джорджия?
— Какво?
— Не е сложно. Подкупихте ли Белцър или не?
Парнър нямаше намерение да отговори на този въпрос. По никакъв начин. Нито с лъжа, нито с истина. От необходимостта да пусне още един голям блъф го спаси Уорингтън, който някак беше успял да възвърне самообладанието си и се намеси в разговора категорично:
— Приключваме с отговорите без призовка. Тази фирма не е направила нищо нередно и въпросите ви не ми харесват.
— Не е нужно да ги харесвате.
— Искам да знам… дали сме обект на разследване и ако да, за какво? — Трябваше да зададе този въпрос в мига, в който я видя. Знаеше, че навлиза в опасна територия, но не беше съвсем сигурен защо. — Каква е целта на посещението ви? — добави той, за да продължи немощното си усилие да обърне баланса на силите.
Мия го изгледа с насмешка.
— Дойдох, за да се запознаем.
— Да се запознаем?
— Понеже ще ме виждате често, реших, че е по-добре да се запознаем.
Преди да успят да я попитат точно какво иска да каже с тази неясна заплаха, тя се отправи към вратата и излезе.
20
Събраха се в големия кабинет на Мич Уолтърс. Екипираният му портрет от „Уолстрийт Джърнъл“ сега висеше на видно място в средата сред другите му експонати на славата. Присъстваха само малцина избрани — самият Уолтърс, Даниъл Белуедър, Алан Хагър и Фил Джаксън — хората, които се занимаваха с полимера. Съвещанието беше свикано по спешност. Освен това беше и много напрегнато.
Джаксън беше човекът, чиято преценка щеше да е от най-голямо значение, и затова той пое нещата в свои ръце от самото начало.
Започна с бърз, тежък разпит на Томас Уорингтън, адвоката с миловидното лице от юридическия отдел, на когото се бе паднал лошият късмет да посрещне Мия. Джаксън се отнасяше към него с цялото презрение, на което беше способен към новак адвокат, когото са хванали със свалени гащи.
— Значи просто я остави да влезе в отдела по изкупуванията? — попита Джаксън, все едно че Уорингтън беше стоял настрана, докато онази жена ограбва сейфа на фирмата.
— Тя имаше значка — отговори Уорингтън, явно изплашен. — И беше много настоятелна.
— Но не си я накарал да обясни защо?
— Не ми даде никаква възможност.
— Идиот! Разбира се, че няма да ти даде!
Уорингтън трепна.
— Опитах се да го измъкна от нея — каза той жално, като с болка си даваше сметка колко зле звучи.
— Хайде, махай се от тук. Повече не се мяркай пред очите ми — изрева Джаксън заплашително. Уорингтън за малко да подпали килима с бързината, с която си тръгна.
— Какво мислиш? — попита го Белуедър. Гневният поглед отстъпи място на типичната за Джаксън отегчена снизходителност.
— Какво мисля ли? Мисля, че опипва почвата. Надушила е нещо, но все още не разполага с конкретни доказателства.
— Не ми харесват въпросите, които е задавала на Парнър — обади се Уолтърс. И добави, като че ли някой имаше нужда да ги чуе пак: — За изкупуването, за изпитанията, за парите за Белцър. Защо проявява интерес към тези неща?
— Може би стреля в тъмното — предположи Хагър. — Всичко, за което пита, може да се прочете в пресата. Всички знаят, че купихме „Арван Кемикълс“. Дявол да го вземе, Мич даде интервюта по всички телевизии и вестници, които решиха да му обърнат две минути внимание. Всички знаят, че продуктите за отбраната се подлагат на изпитания. Освен това всеки наблюдател ще ти каже, че Ърл Белцър прокара полимера през Конгреса.