![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— Ти не си в безопасност, докато бягаш и се укриваш.
— Досега оцелях. С твоя помощ няма да ми се наложи да се укривам още дълго.
— Идеята да дойдеш при нас е добра. Остави нашите хора да се грижат за теб, да те пазят.
— Съжалявам.
— За твое собствено добро е, Чарли. Ще съм принуден най-настоятелно да поискам това от теб.
Стоун се изсмя кратко и предизвикателно.
— Най-настоятелно да го поискаш от мен ли? — повтори той.
— Прекалено опасно е за теб, като знаеш това, каквото и да е то, да бъдеш така незащитен. Трябва да дойдеш с мен.
Стоун заразтрива основата на носа си и затвори уморено очи.
— Вече не зная на кого да вярвам.
— На мен можеш да ми вярваш, Чарли. Знаеш това. Баща ти го знаеше.
— Ще се свържа с теб след няколко дни, Роджър — рече Стоун.
— Не напускай тази стая, Чарли! — Гласът на Бейлис прозвуча странно остро. — По този въпрос нямаш избор, наистина. — Изправи се и тръгна бавно към вратата, изглежда, искаше да му прегради пътя. — Ние ще те приберем.
— Не съм давал съгласието си — каза спокойно Стоун и се насочи натам, където стоеше Бейлис, към вратата.
— Мисля; че не разбираш — рече Бейлис. — Ти застрашаваш неща, за които нямаш представа. Проклетата ни национална сигурност. Надявах се, че няма да се наложи да прибягваме до принуда. Ти няма да излезеш през тази врата. Нека да го направим тихо, Стоун.
— Защо действуваш толкова предпазливо, Роджър? Можеше да щурмуваш хотела и да наредиш да ме обкръжат.
— Предпочетох да те убедя да дойдеш доброволно. И освен това… — Бейлис пъхна лявата си ръка под сакото.
Стоун инстинктивно посегна към пистолета, после видя какво бе извадил Бейлис: малък квадратен метален предмет. Стоун се усмихна, самообладанието му беше непоклатимо.
— Предавател.
— Целият ни разговор — каза Бейлис — е предаден на сто и четиридесет мегахерца. Хората ни са зад вратата и чакат да им дам сигнал. Ти си впечатляващ, умен човек, Стоун, но си аматьор. — Всичките му претенции за цивилизованост бяха изчезнали. — Откажи се. Затънал си до ушите. Съжалявам, че предпочете да не ни съдействуваш. — Гласът му стана печален: — Съжалявам, че се стигна до това.
В ключалката се чу много тихо стъргане на метал в метал и после вратата на хотелската стая се отвори. Тримата мъже от фондация „Американски флаг“ нахълтаха с извадени пистолети.
— Господи! — възкликна единият.
Стаята беше празна, напълно тиха, ако не се смята едва доловимото стенание.
Бяха чакали Бейлис да им даде знак за влизане, но сигналът необяснимо се загуби. Може би Бейлис го бе изключил. След десет минути се решиха да влязат.
Професионално се разделиха, единият тръгна към затворената врата на банята. Звуците, изглежда, идваха отвътре. Промъкна се предпазливо до касата на вратата и отвори с рязко движение.
Там, във ваната, овързан с ленти от накъсан пешкир, лежеше в безсъзнание или в полусъзнание Роджър Бейлис. В устата му беше напъхана кесия за баня с монограм. Дългият, подобен на змия маркуч на ръчния душ, увит около врата му, му пречеше да мръдне.
Стоун чуваше шума от движението долу по улицата. Стоеше на широкия, заграден с парапет гранитен перваз, издаващ се от четвъртия етаж на хотела. В продължение на няколко секунди — нямаше време за губене — разучи прозореца на една стая, която му се стори празна, откри как да го отвори и влезе. За две минути стигна до паркинга на хотела и благополучно се прибра вкъщи.
Бягството не бе го затруднило особено. Беше счупил предавателя, беше свалил в безсъзнание Бейлис и после го бе вързал. Много по-силен беше от него. Но не можеше да напусне хотела през вратата, зад която чакаха подкрепленията на Бейлис. Нямаше избор, трябваше да си отиде през прозореца. Тъй като се намираше на третия етаж, налагаше се да се покатери нагоре, това беше по-лесно и по-безопасно.
За момент почувствува страх, а после го заля спокойствие, същото прекрасно спокойствие, което го обземаше, когато изкачваше някоя особено коварна скала. Това тук не беше нищо, някакъв си корниз, широк около седемдесет сантиметра, и един парапет. Лесна работа.
Откри място на сградата, където потъмнелите от пушека на автомобилите готически водоскоци и безвкусни орнаменти изглеждаха достатъчно здрави. После се изкатери по гранитните издатини до горния етаж.