Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
Утре заминавам. Имам среща с Один в издателството в 14:30, за да обсъдим проекта. Иска да знае докъде съм стигнала. Ще му покажа Първа тайна. Иска да издадем книгата идната есен, чул за някаква друга книга за Нютон, която била запланувана за след две години. Мисля, че е твърде рано да я издаваме след година, особено ако намерената бележка може да разкрие нещо, което изисква нови изследвания и допълнителна работа.
Усети, че слабата светлина изтощаваше очите й и влезе в кабинета. Фин-Ерик не бе у дома, беше се обадил да каже, че ще остане да работи до късно. За трети път тази седмица. Май-Брит не беше сигурна дали индиректно не се опитваше да й каже, че като отсъстваше тя толкова дълго, на него му се струпваше работа, или просто искаше да я накаже. Откакто се бе прибрала, той се държеше малко особено, хленчеше като малко дете, а това не му бе присъщо.
Май-Брит отвори капачето на уредбата и пусна Шестата симфония на Бетовен - запис на Лондонския симфоничен оркестър, който бе открила в магазин втора ръка в Кеймбридж. Не беше типично за нея да има пороци, но ако все пак можеше да се каже, че някога се бе привързвала към нещо до степента на зависимост, то това беше тази музикална творба. Беше положителна и спасителна като детски смях и птича песен и никога не й омръзваше нито звученето, нито набавянето на нови издания с изпълнения на различни оркестри и диригенти. Все още откриваше изненадващи страни, когато нови музиканти споделяха версиите си на Бетовеновите ноти и възприятия.
Седна на фотьойла и продължи да чете.
Петък, 27 август, у дома - Минах през издателството, преди да поема към дома. Один изказа непосредствено положително мнение за представените от мен резултати. През уикенда ще ми прати мнението си за текста на Първа тайна.
Уикенда бе посветила на децата и Фин-Ерик. Дори не извади мистериозната бележка, за да я разгледа. Принуди се да я игнорира в полза на семейството.
Понеделник 30 август, Осло - Один смята, че „Тайната“ трябва да се подправи малко, била твърде суха и твърде подобна на фактите. Казва, че в художествените части трябва да свалям очилата на историка. Предлага да намекна, че Нютон открива философския камък. Аз си мисля, че отиваме твърде далеч - но обещах да помисля. Освен това смята, че откъсът трябва да има някакъв вид заключение - така просто си свършвал. Според мен не е точно така, защото се загатва, че връзката на Нютон с алхимията никога не е била прекъсвана, че се е знаело и пишело за това дълго след смъртта му, въпреки цялото това отричане в цензурирани негови биографии, пълни с половинчати истини. Освен това ще последват още тайни.
Не му споменах за мистериозната бележка - не знам точно защо, реших, че може да почака.
Използвах остатъка от деня за обработка на Първата тайна.
Следващите няколко дни работи у дома, опитваше се да декодира бележката от Нютон и прибираше децата рано, с тях прекарваше много топли мигове.
Извади писалката от чантата и седна да пише текста за деня.
Четвъртък 2 септември, у дома - Не съм разгадала кода. Показах на Один новата версия на Първа тайна и той остана много по-доволен. Всъщност и аз. Сега намирам повече жизненост в нея. Изхвърлих старата.
Поколеба се малко и добави още един ред.
Някой е влизал в кабинета ми и е ровил из листите.
Чистачката?
Глава 60
9 септември, у дома - Още не съм успяла да разгадая съобщението на Нютон върху скритата бележка. Всъщност си мисля да се обадя на Евен. Този инат ще се справи за два-три дни. Но не, по дяволите, не.
Евен го досмеша, разлисти купчината бележки и намери листа със самотните два реда; кода на Нютон:
silibisivnisitatinretarfmuiguffe
ygoloehtelitnegfosnigiro evenegehpotsirhcnaej
Погледът му веднага се спря на „guffe“ в края на първия ред, беше като виц - но виц на норвежки. Нютон не е знаел норвежки. Прииска му се да започне с декодирането на загадката на мига, но реши най-напред да дочете дневника и бележките. Все пак имаше вероятност Май-Брит сама да е разгадала кода.
Той взе дневника, прочете половин изречение и пак грабна листчето с кода. Порази го нещо в началото на първия ред: silibisivnisitati. Ужасно много i-та, почти всяка втора буква. Това означаваше, че трябва да изключи метода със заместването, трудно щеше да намери буква, която да се повтаря толкова често. Дори е-то, което иначе е най-обичайната буква в английския, не би могло да функционира в подобни количества, усещаше го.
Остави листа на пода и тъкмо се канеше да чете отново дневника, когато звънецът в коридора изсъска.