Фурията на Първия лорд [bg]

Лейди Плацида отвори широко очи — благодарение на покритото й със сажди лице това се видя съвсем ясно дори в сумрака.

— Какво? Не, не, това би било пълно безумие в такъв момент — тя се огледа, очевидно размишлявайки. — Но това означава, че… кървави врани. Ние сме уязвими.

Амара кимна.

— Къде е Акватайн?

— Беше на южния площад. Вероятно още е там — лейди Плацида мръдна леко китката си и изпрати малкия огнен сокол в нощното небе. — Графиньо, уведомете принцепса за ситуацията. Аз ще предупредя гражданите… Зад вас!

Амара незабавно пренасочи Сирус и се гмурна двадесет фута надолу, наляво и назад. Обърна се и видя мъж в черна хитинова броня и с дълъг меч в ръка, който връхлиташе върху нея. Тя се извъртя и изви гърба си във въздуха, а мечът му изсвистя на по-малко от два инча от върха на носа й.

Като светкавица през ума й мина мисълта, че познава младия мъж, носещ вордска яка и броня. Казваше се Кантус Масио, млад гражданин от Форция, който посещаваше Академията през същите две години като нея. Тъмнорусата му коса беше по-къса, отколкото си спомняше, лицето и тялото му бяха наедрели с течение на времето, но тя го помнеше. Беше посещавал няколко от нейните предмети и беше сред малцината граждани, които се отнасяха с относително малкото на брой свободни хора в Академията учтиво и с уважение, а също така беше един от най-способните призователи на фурии в своя клас.

В погледа на Масио нямаше такова разпознаване. Те бяха широко отворени и празни. Амара бързо промени курса си на обратен на неговия, което щеше да й осигури най-голямата възможна преднина, преди той да успее да коригира полета си, и бързо се скри зад димна колона, така че Масио да я изгуби от поглед.

Над Амара още три фигури във вордски брони се бяха насочили към лейди Плацида. Леко поклащайки се наляво-надясно във въздуха, тя извади тънкия си меч и със същото движение удари. Вълна от яркозелени искри полетяха във всички посоки и вражеският летец, когото бе улучила, се издигна покрай нея в неконтролируемо въртене, като оставяше след себе си яркоалена кървава спирала. Той се блъсна в стената с ужасяваща сила, а лейди Плацида се устреми право нагоре да посрещне двамата останали граждани, взети от ворда.

Когато нападателите приближиха, лейди Плацида протегна едната си ръка и внезапно дръжката на знамето, стърчащо от едната страна на кулата, се изви на място и като тояга удари единия летец в бедрото, запращайки го към земята. Вторият летец продължи и те срещнаха остриетата си. При всеки удар на меча му с този на лейди Плацида искри от смарагдови фонтани се изливаха, и това се повтори поне половин дузина пъти, преди двамата да се разминат.