![Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/4/mozajka-ot-ubijstva-bg-download.jpg)
Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
— Не ти ли е изпратил електронно копие?
— Не. Никога не го е правил.
Това беше самата истина. Алан беше от хората, които държат на хартията. В действителност дори пишеше книгите си на ръка. Едва след това набираше първата чернова на книгата на компютъра си. Винаги ни изпращаше разпечатано копие от новата си книга, преди да ни пусне ръкописа по електронната поща, като че ли по някаква причина не ни се доверяваше да я прочетем на екран.
Е, значи трябва да открием липсващите глави — казах аз. — И колкото по-бързо, толкова по-добре.
Чарлс не изглеждаше убеден, така че аз продължих:
— Сигурно са някъде в къщата му. Ти успя ли да разбереш кой е убиецът?
Чарлс поклати глава, преди да отговори:
— Мислех си, че може би е сестрата.
— Клариса Пай. Да. Аз също я включих в списъка на заподозрените.
— Винаги съществува вероятност наистина да не е завършил книгата.
— Не се съмнявам, че щеше да ти каже това, когато ти е дал ръкописа — а и защо да постъпи така?
Замислих се за работния си график и срещите, които бях планирала за предстоящата седмица. Но това беше по-важно.
— Дали да не отида с колата до Фрамлингам? — предложих аз.
— Сигурна ли си, че това е добра идея? Полицията сигурно още ще бъде там. Ако се е самоубил, със сигурност ще има разследване.
— Да, знам. Но ми се иска да стигна до компютъра му.
— Те няма ли да го приберат?
— Поне мога да огледам кабинета му. Може би оригиналът от книгата все още е на бюрото.
Той се замисли за миг, преди да отговори:
— Да, сигурно е възможно.
Изненадах се, че не проявяваше повече въодушевление. Нито един от нас двамата не го беше казал на глас, но и двамата знаехме колко много ни трябваше „Мозайка от убийства“. Изминалата година не беше добра за издателството. През май бяхме публикували биографията на един комик, който след това беше изтърсил някаква особено неадекватна шега на живо по телевизията. И почти незабавно след това хората бяха решили, че той вече не е смешен, а книгата му беше изчезнала от книжарниците, без да остави почти никаква следа. Турнето, на което бях ходила току-що, беше с автора на един дебютен роман със заглавие „Едноръкият жонгльор“ — комична история, действието на която се развиваше в един цирк. Турнето беше минало добре, но рецензиите за книгата бяха безмилостни и не успявахме да я вкараме в книжарниците. Освен това имахме и неприятности с поддръжката на сградата на издателството, един съдебен процес срещу нас и проблеми със служителите. Не бяхме стигнали дотам да мислим, че потъваме, но изпитвахме остра нужда от категоричен пазарен успех.
— Утре ще отида — казах аз.
— Сигурно няма да навреди. Искаш ли да дойда с теб?
— Не. Ще се справя и сама.
Алан никога не ме беше канил в „Аби Грейндж“. Беше ми любопитно да видя какво представлява неговият дом.
— Предай много поздрави на Лора — казах на Чарлс. — И ако научиш нещо ново, обади се.
Изправих се от мястото си, излязох от кабинета и чак тогава осъзнах нещо много необичайно. Едва когато се върнах в моя кабинет, си дадох сметка за нещо, което бях видяла, въпреки че през цялото време ми беше пред очите. Това нещо беше много странно. И съвсем необяснимо.
Писмото, което беше написал Алан преди смъртта си, и пликът от него бяха оставени на бюрото на Чарлс. Писмото беше написано на ръка. Пликът беше напечатан на пишеща машина.
„Аби Грейндж“, Фрамлингам
Рано на следващата сутрин вече профучавах през „Александра Парк“ по алеята за коли под прочутия дворец, от който беше останала само фасадата, на път за шосе А12. Пътуването беше идеално извинение да покарам колата си — MGB Роудстър, който си бях купила преди шест години, за четиридесетия си рожден ден. Беше абсурдна кола, но още в първия миг, когато я видях да се продава пред един автосервиз в „Хайгейт“, веднага разбрах, че трябва да бъде моя: беше модел 1969 година, с ръчни скорости, и беше в ярко, крещящо червено като на пожарникарска кола, с черна тапицерия. Кейти не знаеше какво да каже, когато за пръв път се появих с нея, но децата й полудяха по тази кола и сега всеки път ги возех в нея, когато се виждахме — по завоите на провинциалните шосета, със свален гюрук, докато и двете крещяха от удоволствие на задната седалка.
По това време на деня движението беше по-натоварено в обратната посока, към Лондон, и аз успях да се движа бързо чак до Ърл Сохъм, където се забавих за десет минути поради един особено досаден ремонт на шосето. Денят беше топъл. Времето беше хубаво през цялото лято и изглеждаше, че ще се задържи така и през септември. Помислих си да сваля гюрука, но на магистралата щеше да бъде прекалено шумно, за да карам по този начин. Може би щях да го направя, когато наближа крайната си цел.