Катерина де Медичи [bg]

– Аудиенцията ни приключи, мосю – заявих студено. – Прав сте. Имам достатъчно астролози и не се нуждая от услугите ви. Каня ви да отпочинете в "Блоа" тази нощ, преди да продължите по своя път. Нека Бог ви закриля, за да се върнете невредим у дома.

Погледна ме с толкова дълбоко съчувствие, че сърцето ми се сви от болка.

– Беше ми трудно, много трудно, когато изгубих съпругата и децата си, мадам – прошепна той. – Ала такава бе Божията воля... Божията воля.

Говореше човекът, не пророкът, но аз не успях да продумам. Гневна, властна, позвъних на мадам Жонди и наблюдавах безмълвно как го отвежда.

Седнах отново, сведох глава и забих върховете на пръстите си в челото, в слепоочията. Поддадох се на въртопа от мисли и чувства, докато странен инстинкт не ме подтикна да стана.

Погледнах през големия прозорец към двора, където играеха децата. Случваше се нещо непредвидено – Едуар и Шарл крещяха и сочеха купчина камъни, а гувернантката успокояваше малката Марго. Положението явно бе сериозно, защото Жана излезе на поляната, коленичи до сина си и му зашепна.

Нострадамус се появи, куцукайки с бастуна. Прекоси с мъчително бавна стъпка моравата и застана на почтително разстояние от Жана. Заговори ѝ – думите му я накараха да се изправи и да се усмихне, а после да го проследи с любопитен поглед как се отдалечава. Сцената ме изпълни с ужас – освен Руджиери, единствено Жана знаеше, че съм използвала черна магия, за да забременея. Колко ли щеше да се ужаси, ако ѝ бях признала, че съм откупила децата си с кръвта на други?

Излязох бързо от покоите си и се спуснах по витата каменна стълба. Докато стигна до Жана, пророкът си бе отишъл, несъмнено да отдъхне в гостната стая.

– Мамо! – изрева грубо шестгодишният Шарл, забравил от вълнение добрите обноски. – Мамо, една змия без малко не ухапа Марго!

Стъписах се.

– Змия ли? Къде е змията?

– Изчезна – обясни Едуар и аз въздъхнах облекчено. – Марго се покатери върху камъните – посочи купчината, – но Анри ѝ каза да слезе, защото змията е близо до крака ѝ и ще я ухапе.

– Анри! Благодаря ви, че спасихте Марго!

Малкият Навара поруменя и се сгуши отново в обятията на майка си. Жана го похвали с грейнало лице:

– Той е смело, добро момче!

Прегърнах Марго и изслушах развълнувания ѝ разказ. Когато довърши историята, Едуар ми прошепна:

– Змията беше под камъните, мамо. Малкият Анри нямаше как да я забележи. За да я видим, Анри взе пръчка и размести камъните. Знаеше обаче точно къде се крие. Каза на Марго да се пази от нея!

Усмихнах се снизходително, сигурна, че синът ми доукрасява произшествието.

– Удивително!

– Анри вижда неща – просъска Едуар. – Невидими неща.

– Добре – кимнах разсеяно. Махнах на гувернантката да събере децата и да им отвлече вниманието, та да поговоря насаме с Жана.

С лека усмивка Жана проследи с поглед сина си.

– Змията се изплаши повече от децата. Тутакси избяга. Моят Анри явно я е зърнал навита под камъка.

– Мосю Нострадамус... – прекъснах я. – Какво ви каза?