Катерина де Медичи [bg]
- Автор: Калогридис Джинн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 9789543572892
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Катерина де Медичи [bg]». Краткое содержание книги:
– Моля? – Тя примигна. – О, онзи мъж ли? Мисли се за пророк – продължи шеговито. – Отначало прямотата му ме засегна, но се оказа приятен събеседник.
– Да, но какво ви каза? – подтикнах я нетърпеливо.
Тя се засмя.
– Уведоми ме тържествено, че съм родила крал. Отговорих му: "Мосю, аз съм кралицата на Навара. Синът ми несъмнено ще стане крал някой ден". Забавен човечец.
– Да – съгласих се. – Да. Забавен човечец.
Мосю Нострадамус остана една нощ в Блоа. Каретата му тръгна призори. Когато станах от леглото по-късно сутринта, открих, че ми е изпратил четиристишие, написано набързо със завъртян почерк.
Изкуших се да хвърля бележката в огъня; Нострадамус не се бе посвенил да прониже отново сърцето ми, покрусено от смъртта на близначките.
Накрая все пак я сгънах и я прибрах в стенния тайник зад ламперията в кабинета ми.
Майките, които не са губили дете по време на раждането или преди това, смятат, че скръбта не е тъй дълбока, колкото за по-голямо дете или за възрастен. Тя обаче не вземат предвид особената болка да си обичал някого, когото не познаваш. През месеците след смъртта на близначките аз заживях като отшелничка; отхвърлях молбите за аудиенция, отказвах да яздя и дори да се храня със семейството си. Съпругът ми ме питаше дали да поднови посещенията си в покоите ми, а аз измислях извинения, докато не спря да настоява. Понасях единствено компанията на неизбежните придворни дами и на приятелката ми Жана.
Веднъж разговарях с Руджиери, който не успя напълно да прикрие ревността си, че съм се срещнала с прочутия Нострадамус. Дори мосю Нострадамус да е предсказал смъртта на съпруга ви, каза той, бъдещето е податливо на промяна. Пророкът греши – Бог наистина чува молитвите. Не събрах смелост да го попитам дали и Дяволът ги чува.
Двайсет и девета глава
Отдавнашният враг на съпруга ми, остарелият и болен император Карл абдикира неофициално през януари 1556, оставяйки брат си Фердинанд да управлява германските кралства, а сина си Филип – Испания, Неапол и Нидерландия. Зарадвах се на новината, решила, че ще настъпи мир.
През трийсет и деветата година на съпруга ми обаче избухна война. Един от вицекралете на Филип – херцогът на Алба – нападна целия южен район на Кампаня в Италия. Армията на Алба завзе територията с изненадваща бързина и се насочи към Рим.
Новият папа – Павел IV – помнеше какво бедствие бе сполетяло Свещения град, плячкосан преди двайсет години от императорските войски. Ужасен, той помоли съпруга ми за помощ.
Анри се съгласи и изпрати Франсоа дьо Гиз в Кампаня начело на многобройна армия. Брилянтен стратег, Гиз се закле не само да защити Рим, но и да превземе Неапол. Таяхме големи надежди кампанията да приключи бързо, но италианските ни съюзници не предоставиха обещаните средства и хора.
Не след дълго разбрахме, че атаката на Алба е част от клопка – щом изпратихме Гиз и войската му в Италия, императорският съюзник на Филип – савойският херцог – нахлу в Пикардия край североизточната граница на Франция с Империята.
Анри изпрати стария си приятел Монморанси да предвожда сраженията срещу савойските нашественици. Монморанси взе племенника си – проницателния, но арогантен адмирал Гаспар дьо Колини. Преди да заминат за Пикардия, двамата се съвещаваха с краля и одобриха стратегия, която Колини се кълнеше, че няма начин да се провали.
През последните жестоки дни на август Монморанси и хората му се изправиха срещу имперските сили край френското укрепление "Сен Куентен" близо до брега на река Сома. Съпругът ми се намираше на един ден езда оттам – въпреки възраженията ми бе настоял да е близо до бойното поле, за да поддържа постоянна връзка с Монморанси. Аз изпълнявах ролята на негов регент в Париж – на два дни езда от фронта, факт, разтревожил гражданството.
Вечерях с Жана и децата, когато на прага се появи пратеник. С изпито лице и запъхтян от дългото препускане, младият офицер изглеждаше абсолютно отчаян. Преди да успее да продума, аз се извиних, излязох в преддверието и затворих вратата зад нас.
– Какво има? – попитах, вкочанена от страх.
– Изпраща ме Негово Величество – подхвана младият мъж и аз омекнах като глина от облекчение.
– Добре ли е кралят?
– Да – кимна той. – Армията ни обаче претърпя тежка загуба край Сен Куентен. Избиха една трета от войниците ни. Плениха командир Монморанси и главните му офицери. В момента ги отвеждат в испански затвор.