Катерина де Медичи [bg]

Двайсет и девета глава

Отдавнашният враг на съпруга ми, остарелият и болен император Карл абдикира неофициално през януари 1556, оставяйки брат си Фердинанд да управлява германските кралства, а сина си Филип – Испания, Неапол и Нидерландия. Зарадвах се на новината, решила, че ще настъпи мир.

През трийсет и деветата година на съпруга ми обаче избухна война. Един от вицекралете на Филип – херцогът на Алба – нападна целия южен район на Кампаня в Италия. Армията на Алба завзе територията с изненадваща бързина и се насочи към Рим.

Новият папа – Павел IV – помнеше какво бедствие бе сполетяло Свещения град, плячкосан преди двайсет години от императорските войски. Ужасен, той помоли съпруга ми за помощ.

Анри се съгласи и изпрати Франсоа дьо Гиз в Кампаня начело на многобройна армия. Брилянтен стратег, Гиз се закле не само да защити Рим, но и да превземе Неапол. Таяхме големи надежди кампанията да приключи бързо, но италианските ни съюзници не предоставиха обещаните средства и хора.

Не след дълго разбрахме, че атаката на Алба е част от клопка – щом изпратихме Гиз и войската му в Италия, императорският съюзник на Филип – савойският херцог – нахлу в Пикардия край североизточната граница на Франция с Империята.

Анри изпрати стария си приятел Монморанси да предвожда сраженията срещу савойските нашественици. Монморанси взе племенника си – проницателния, но арогантен адмирал Гаспар дьо Колини. Преди да заминат за Пикардия, двамата се съвещаваха с краля и одобриха стратегия, която Колини се кълнеше, че няма начин да се провали.

През последните жестоки дни на август Монморанси и хората му се изправиха срещу имперските сили край френското укрепление "Сен Куентен" близо до брега на река Сома. Съпругът ми се намираше на един ден езда оттам – въпреки възраженията ми бе настоял да е близо до бойното поле, за да поддържа постоянна връзка с Монморанси. Аз изпълнявах ролята на негов регент в Париж – на два дни езда от фронта, факт, разтревожил гражданството.

Вечерях с Жана и децата, когато на прага се появи пратеник. С изпито лице и запъхтян от дългото препускане, младият офицер изглеждаше абсолютно отчаян. Преди да успее да продума, аз се извиних, излязох в преддверието и затворих вратата зад нас.

– Какво има? – попитах, вкочанена от страх.

– Изпраща ме Негово Величество – подхвана младият мъж и аз омекнах като глина от облекчение.

– Добре ли е кралят?

– Да – кимна той. – Армията ни обаче претърпя тежка загуба край Сен Куентен. Избиха една трета от войниците ни. Плениха командир Монморанси и главните му офицери. В момента ги отвеждат в испански затвор.