Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
В очите на Мор наново просветна болка и тя завъртя глава към сенкопоеца. Азриел обаче дори не я погледна, преди да обяви:
— Когато настъпи моментът… ще подкрепим възкачването на Ерис на престола.
Дори докато Азриел говореше, замръзналият гняв помрачаваше лицето му. А Ерис имаше благоразумието най-сетне да пребледнее. Може би именно затова не бе споделил с никого за силите ми. Не само заради подобни преговори, но и за да избегне яростта на сенкопоеца. Меча на хълбока му.
— Искането ми си остава, Рисанд — овладя се накрая Ерис. — Можеш просто да убиеш баща ми… и готово. Още сега ще положа клетва да ти изпратя войските си.
Свещена Майко! Дори не се мъчеше да го прикрие, да се престори, че притежава съвест. Челюстта ми едва не увисна, когато чух намерението му, лежерния тон, с който го обяви.
— Изкушаваща идея, но ще настане прекалено голяма суматоха — отвърна Рис. — Берон се би на наша страна във Войната. Да се надяваме, че и този път ще реши да е с нас.
Той стрелна многозначително Ерис.
— Ще бъде — обеща Ерис, плъзвайки пръст по една от издълбаните в масата бразди. — И ще остане в блажено неведение за… дарбата на Фейра.
Престол в замяна на мълчанието му. И обещанието да тласне баща си в правилната посока.
— Не отстъпвай на Кеир нищо, на което държиш — посъветва го Рис, махвайки с ръка в знак, че го освобождава.
Ерис се изправи на крака.
— Ще видим. — Хвърли свъсен поглед на Мор, после довърши виното си и остави бокала. — Изненадан съм, че още не знаеш как да се владееш около него. Всичките ти емоции се четяха върху хубавичкото ти личице.
— Внимавай какво приказваш! — предупреди го Азриел.
Ерис надзърна към единия и сетне към другия с лека усмивка на лице. Загадъчна. Като че знаеше нещо, за което Азриел не подозираше.
— Не бих те докоснал и с пръст — заяви на Мор, която отново пребледня. — Но когато изчука онова копеле… — От гърлото на Рис се разнесе ръмжене. От моето също. — Разбрах защо си го направила. — На устните му пак се изписа загадъчната усмивка, от която Мор се сви в стола си. Сви се. — Затова ти върнах свободата, слагайки категоричен край на годежа ни.
— И какво стана след това?! — озъби се Азриел.
По лицето на Ерис пробяга сянка.
— За малко неща съжалявам. Това е едно от тях. Но… може би някой ден, след като вече сме съюзници, ще ти разкажа защо го сторих. Както и какво ми коства.
— Не ми пука — процеди тихо Мор. И посочи вратата. — Напусни!
Ерис се поклони насмешливо… на нея. На всички ни.
— Ще се видим на срещата след дванайсет дни.
Глава 27
Неста и Амрен ни чакаха пред тройната зала, и двете бяха изнервени и уморени.
Е, ставахме шестима.
Не се съмнявах в твърдението на Кеир за огледалото — и за риска от погледа в него… Никой от нас не можеше да си го позволи. Да се пречупи. Да полудее. Никой от нас, не и точно сега. Може би Резбарят го знаеше. И нарочно ме беше изпратил за зелен хайвер.
Не си направихме труда да се сбогуваме с потъналия в шепот двор, а направо се ответряхме в градската къща. Във Веларис — сред покоя и красотата, които ми се струваха толкова крехки сега.
Касиан беше слязъл от покрива и го намерихме във всекидневната с Люсиен. Книгите от рафта на стената бяха разпръснати по ниската масичка между тях. Щом съзряха израженията ни, и двамата станаха.
Касиан наближаваше Мор, когато тя се завъртя към Рис и изплю:
— Защо?
Гласът й пресекна.
И нещо в гърдите ми се пропука, когато по лицето й рукнаха сълзи.
Рис просто я наблюдаваше с неразгадаемо изражение.
И продължи да я гледа, когато Мор го заблъска в гърдите с крясъци:
— Защо?
Той отстъпи крачка назад.
— Ерис намери Азриел. Ръцете ни бяха вързани. Направих каквото можах. — Той преглътна. — Съжалявам.
Касиан се мъчеше да разбере какво се случва, застинал по средата на стаята. Рис вероятно му разясняваше наум, сигурно разясняваше и на Амрен, та дори на Люсиен и Неста, ако съдех по учуденото им мигане.
Мор се завъртя към Азриел.
— Ти защо не ми каза?
Азриел я гледаше изпитателно. Дори крилата му не помръдваха.
— Защото щеше да опиташ да ни възпрепятстваш. А не можем да си позволим да изгубим съюзничеството с Кеир. Нито да си навлечем гнева на Ерис.
— Работите с оня кучи син — намеси се Касиан, очевидно вече осведомен. Застана до Мор и сложи ръка на гърба й, после поклати глава към Азриел и Рис, сбърчил отвратено устни. — Трябваше да набучите проклетата му глава на кол пред централните порти.
Азриел продължи да ги гледа с ледено безразличие. Люсиен обаче скръсти ръце и се облегна назад на дивана.