Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
cxxxv Решението да се изпрати дублиращ екип е взето от специалния отряд за справяне с Чернобилската авария в Кремъл на 1 май 1986: Протокол №3 от заседанието на оперативната група на Политбюро, в RGANI.
cxxxvi Шашарин пише, че отначало членовете на комисията не са имали дозиметри и че „последвалият анализ показал, че радиационната доза, която са получили, била между 60 и 100 рем (без вътрешната радиация) („Chernobyl Tragedy,“ 99).
cxxxvii Според разказа на старши геодезиста Николай Белоус директорът на строителната компания на киевското метро (Kиевметрострой) пристигнал на обекта на 3 май: Shcherbak, Chernobyl, 172.
cxxxviii Според меморандум на украинския КГБ от 5 май 1986 имало е планове на другия ден в реактора да се изсипят още 1000 тона материал (Danilyuk, ed., „Chernobyl Tragedy,“ Z arkhiviv, document no. 28: Доклад на 6-о Управление на украинския КГБ до КГБ на СССР относно радиоактивната обстановка и хода на разследването на аварията в ЧАЕЦ).
cxxxix Зборовски, интервю на Бабаков, „Зеркало недели“, 1998. Зборовски си спомня, че тази случка е станала в 1:00 ч. през нощта на 1–2 май, но Силаев е щял да лети за Чернобил най-рано сутринта на 2 май. (Неговото назначение и предстоящо пътуване в Чернобил са били обсъждани на заседанието на Политбюро на 1 май следобед. В: Протокол №3 на заседанието на оперативната група на Политбюро в: RGANI. Присъствието на Велихов на това заседание също е отбелязано.) Следователно Зборовски вероятно е имал предвид нощта на 2–3 май.
cxl Kaрпан обяснява, че мястото на вливането на водата се намирало в стълбищното отделение 05/1 на блока за помощно оборудване на реактора, под Блок 3 (Chernobyl to Fukushima, 69).
12.
Битката за Чернобил
Малко след 20:00 ч. вечерта в петък, 2 май, президентът Роналд Рейгън кацна на токийското летище „Ханеда“ на борда на „Еър Форс 1“ и това беше кулминацията на неговата 10-дневна обиколка из Азия и Тихоокеанския регион.1 Той беше дошъл в Япония, за да присъства на първата по рода си среща на Г-7, която включваше и лидерите на Великобритания, Франция, Германия и Канада. От самото начало обаче пътуването му беше помрачено от ядрената катастрофа, която се случваше на другия край на света.
Първите доклади за радиацията над Швеция бяха стигнали до Рейгън в понеделник на борда на президентския самолет, когато напускаше Хавай, а планираният му почивен ден в сряда в Бали беше прекъснат от брифинг на американското разузнаване за събитията в Чернобилската централа според събраните до момента сведения.2 Междувременно прикриването на истинските размери на аварията от руснаците се беше разраснало в злокачествена глобална дипломатическа и екологична криза. На фотографиите с висока резолюция, направени от шпионски сателит над Украйна, можеха да се различат съвсем малки подробности като отделни пожарни маркучи, насочени към охладителните канали около централата, и анализаторите от ЦРУ бяха наясно, че мащабът на катастрофата е много по-голям от това, което признаваше Москва.3 А служителите в американската Комисия за ядрено регулиране бяха започнали да подозират, че продължаващата криза в Блок 4 застрашава поне още един от останалите реактори в Чернобилската АЕЦ.4 Въпреки това Москва отхвърли официалното предложение на Рейгън за медицинска и техническа помощ, поради което американските ядрени експерти можеха само да предполагат какво точно се случва в поразената централа.5
В същото време излизаха наяве съветските опити да се скрият нови подробности за аварията. В секретен доклад до Горбачов от 3 май съветският външен министър Едуард Шеварднадзе предупреди, че продължаващата политика на секретност е контрапродуктивна и вече е породила недоверие не само в Западна Европа, но и сред приятелските народи, които възнамеряват да използват съветската ядрена технология, включително Индия и Куба.6 Шеварднадзе също отбеляза, че традиционният подход към аварията застрашава мечтата на Горбачов да постигне споразумение за историческата инициатива за ядрено разоръжаване със САЩ. Западните вестници питаха как на една държава, която не е способна да каже истината за ядрената авария, може да се вярва, че честно ще обяви броя на ядрените си ракети.
Сутринта в неделя, 4 май, от апартамента си в хотел „Окура“ президентът Рейгън направи по радиото своето седмично обръщение към американския народ.7 В него той говори за своите срещи на най-високо равнище в Югоизточна Азия, за нуждата от разширяване на свободната търговия и за проблемите на международния тероризъм, имайки предвид неотдавнашната бомбардировка на резиденцията на полковник Кадафи в Триполи от самолети F-111 на американските военновъздушни сили в отговор на бомбардирането на често посещавана от американски войници дискотека в Берлин, което е било извършено с подкрепата на Либия.