Големите малки лъжи [bg]

— Не, не смятам — каза психоложката. После млъкна и застина с потръпващи ноздри.

— Ще ми кажете какво сподели с вас, нали? — попита Джейн. — Нали нямате задължение за поверителност на информацията?

— Апчиху! — Психоложката кихна с всичка сила.

— Наздраве — припряно каза Джейн.

— Поверителността на информацията влиза в сила след навършване на четиринайсет години — високомерно отвърна психоложката. — А това е горе-долу тогава, когато започнат да споделят неща, които наистина ти се иска да споделиш с родителите им, нали разбирате? Те вече правят секс, те пробват наркотици и така нататък, и така нататък!

Да, да, малки деца — малки проблеми.

— Джейн, аз не смятам, че Зиги е насилник — каза психоложката. Тя притисна с пръсти зачервените си ноздри. — Повдигнах въпроса за инцидента в деня за ориентация и той категорично заяви, че не е виновен. Бих била много изненадана, ако лъже. Ако той лъже, значи, е най-завършеният лъжец, когото някога съм срещала. А и Зиги, честно казано, не проявява никакви класически признаци за насилник. Не е нарцистична натура. Видно е, без никакво съмнение, че е чувствителен и демонстрира съчувствие.

Джейн усети как в очите ѝ напират сълзи на облекчение.

— Освен ако не е психопат, разбира се — небрежно добави психоложката.

Какво, по дяволите?

— В такъв случай може да симулира съчувствие. Психопатите могат да бъдат много чаровни. Но… — Тя отново кихна. — О, боже! — каза и избърса носа си. — Мислех, че вече съм по-добре.

— Но… — подкани я Джейн, макар да съзнаваше, че не проявява каквото и да било съчувствие.

— Но аз не мисля, че случаят е такъв. Не мисля, че той е психопат. Определено бих искала да го видя още веднъж. Скоро. Мисля, че го измъчва огромно безпокойство. Вярвам, че има много неща, които днес не сподели с мен. Изобщо не бих се изненадала, ако самият Зиги е жертва на насилие в училище.

— Зиги? — възкликна Джейн. — Жертва на насилие?

Усети прилив на внезапна топлина, сякаш имаше треска. Тялото ѝ пулсираше от енергия.

— Може и да греша — каза психоложката и подсмръкна. — Но не бих била изненадана. Моето предположение е, че става дума за вербално насилие. Може някое от по-нахаканите деца да е открило слабото му място. — Тя взе салфетка от кутията на бюрото си и направи неуспешен опит да кихне. — Освен това със Зиги си поговорихме и за баща му.

— За баща му? — Джейн се олюля. — Но какво…?