Големите малки лъжи [bg]
- Автор: Мориарти Лиана
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1531-6
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Големите малки лъжи [bg]». Краткое содержание книги:
— Тази сутрин получих имейл от Джой — каза Ед, докато заключваше колата. Джой бе главният редактор на местния вестник. — Иска да напиша статия за случващото се в училището.
— За кое? Викторината? — разсеяно попита Маделин. Ед често пишеше кратки статии за местния вестник, свързани с училищните благотворителни събития. В момента Пери и Селест тъкмо пресичаха улицата, за да влязат в училището. Държаха се за ръка, красиви и влюбени, и както винаги, Пери вървеше леко напред, сякаш за да предпази Селест от уличното движение.
— Не — безгрижно отвърна Ед. — За насилието. Петицията. Джой твърди, че „насилието“ е един от онези наболели проблеми.
— Не можеш да пишеш за това! — Маделин рязко спря насред пътя.
— Махни се от пътя, идиотка такава! — Ед я стисна за лакътя, стреснат от приближаващата с висока скорост кола откъм плажа. — Някой ден ще ми се наложи да пиша статия за трагедия на това шосе.
— Не я пиши, Ед — каза Маделин. — Ще се отрази много зле на училищната репутация.
— И все пак аз съм журналист, знаеш го.
Бяха минали три години, откакто Ед заряза напрегнатата си, престижна работа с по-дълго работно време и много по-добро заплащане във вестник „Острелиън“, за да може Маделин да се върне на работа и да си разпределят поравно родителските задължения, и нито веднъж не се бе оплакал от приспивното еднообразие на новото си поприще в местния вестник, а ентусиазирано обикаляше сърф фестивали, църковни празници и стогодишни юбилеи на рожденици в местния старчески дом. (Морският въздух сякаш консервираше обитателите му.) Сега за пръв път в думите му се долавяше намек, че може би работата му не го удовлетворява напълно.
— Историята е подходяща за статия — каза той.
— Не е подходяща! — отвърна Маделин. — Знаеш много добре, че не е подходяща!
— Кое не е подходящо? Здрасти, Ед. Маделин, радвам се да те видя. — Бяха настигнали Пери и Селест. Пери носеше вратовръзка и костюм с великолепна кройка; шит по поръчка, италиански, и сигурно струваше повече от целия гардероб на Ед, предположи Маделин, в това число и самият гардероб. Успя да погали с пръсти копринената тъкан на ръкава му, когато Пери се наведе да я целуне, и вдъхна аромата на афтършейва му.
Зачуди се какво ли би било да е омъжена за човек, който се обличаше толкова добре. Ако Маделин имаше такъв съпруг, щеше да изпитва страшно удоволствие от всички тези прекрасни тъкани и цветове, от мекотата на вратовръзките, от идеално изгладените ризи. Селест, която не проявяваше особен интерес към дрехите, вероятно дори не забелязваше разликата между Пери и чорлавия небръснат Ед, с неговия стар, вмирисан на застояло маслиненозелен вълнен пуловер, навлечен върху тениската. Докато наблюдаваше как Ед и Пери си говорят обаче, усети неочакван прилив на нежност към Ед, въпреки че само минута по-рано я дразнеше. Сигурно се дължеше на неподправения интерес, с който Ед слушаше Пери, и на наболата му сивееща брада, в контраст с гладко избръснатото лице на Пери.
Да. Ако трябваше да избира, би предпочела да се целува с Ед. Значи, имаше късмет.
— Закъснели ли сме? Първо оставихме момчетата, съвсем набързо, защото нямаше къде да паркираме — каза Селест по обичайно тревожния си начин. — Момчетата са толкова развълнувани, че Пери е тук и ще види участието им в представлението.
— Не сме закъснели — отвърна Маделин и се запита дали Селест бе споменала на Пери за вероятността братовчед му да е баща на Зиги. Ако беше на нейно място, вече щеше да го е казала на Ед.
— Виждала ли си Джейн? — попита Селест, сякаш четеше мислите ѝ.
Пери и Ед бяха продължили напред сами.
— Каза ли му…? — Маделин сниши глас и кимна към гърба на Пери.
— Не! — изсъска Селест. Изглеждаше ужасена.
— Както и да е, Джейн не е тук — каза Маделин. — Заета е с… онова нещо. — Селест я гледаше безизразно. Маделин сниши глас. — Сещаш се. Консултацията. — Джейн ги бе заклела да пазят тайна относно консултацията на Зиги с психолог: „Ако хората разберат, че го водя на психолог, ще го приемат за доказателство, че върши нещо нередно“.
— О, да, разбира се. — Селест почука с пръст по челото си. — Забравих.
Пери забави ход, за да даде възможност на Маделин и Селест да ги настигнат.
— Ед тъкмо ми разказваше онзи заплетен случай на насилие — каза Пери. — Това дъщерята на Рената Клайн ли е? Горкото момиченце, което е жертва на насилие? Познавам Рената покрай работата си — уточни той за Маделин.