Големите малки лъжи [bg]

В петъците Маделин работеше, което означаваше, че пропускаше повечето училищни събрания в петък сутрин. Ед обикновено се появяваше, ако някое от децата участваше в представление или получаваше награда за заслуги. Днес обаче Клоуи настоя Маделин да дойде, защото предучилищната група щеше да рецитира „Зъболекарят и крокодилът“, а Клоуи имаше самостоятелна реплика.

Освен това учениците от класа на Фред за пръв път щяха да свирят на флейти. Щяха да изпълнят „Честит рожден ден“ за госпожа Липман, което щеше да е болезнено преживяване за всички засегнати. (В училището витаеше всеобщо усещане, че госпожа Липман може би навършваше шейсет, но никой не бе в състояние нито да го потвърди, нито да го отрече.)

Маделин реши да отиде на събранието, а после да работи до по-късно в понеделник следобед — нещо, което преди не можеше да прави в понеделниците, защото тогава водеше Абигейл на тренировка по баскетбол, а Ед водеше малките деца на плуване.

— Абигейл вече няма нужда да ходи на тренировки по баскетбол, предполагам — каза тя на Ед, когато слязоха от колата с по чаша кафе в ръка. След като оставиха децата, прескочиха до „Блу Блус“, където бизнесът на Том процъфтяваше благодарение на всички родители от училище „Пириуи“, които се нуждаеха от големи дози кофеин, за да изтърпят концерта с флейти. — Може би Нейтън ще поеме ролята на неин треньор.

Ед се изкиска колебливо, вероятно разтревожен, че тя би могла да се впусне в поредния бурен монолог относно прекратяването на уроците по математика. Съпругът ѝ бе търпелив мъж, но лицето му добиваше отсъстващо изражение, когато Маделин започнеше да говори — продължително в повечето случаи — за трудностите на Абигейл по алгебра и за това, че Нейтън никога не е бил наоколо, за да помага на Абигейл с домашните ѝ по математика, и следователно нямаше никаква представа колко изумително зле беше тя по математика, и — да! — Нейтън винаги е бил много добър по математика наистина, но това не означаваше, че може да преподава математика, и така нататък, и така нататък.