Големите малки лъжи [bg]

Училищните събрания в „Пириуи“ винаги започваха и приключваха с твърде голямо закъснение, но единственото нещо, за което човек не можеше да се оплаче, бе мястото на провеждането им. Училищната тържествена зала се намираше на втория етаж на сградата и разполагаше с огромна тераса по цялата ѝ дължина, с големи стъклени плъзгащи се врати, разкриващи великолепна гледка към морето. Днес всички врати бяха отворени, за да пропускат свежия есенен въздух. (В залата наистина ставаше малко задушно на затворени врати, с всичките пръцкащи деца, парфюмирани Руси карета и окъпаните им с одеколон съпрузи.)

Маделин се загледа в морето и се опита да мисли за нещо красиво. Почувства едва доловим живец в себе си, което значеше, че утре настъпваше ПМС кулминацията. Никой не биваше да я дразни вечерта на викторината.

— Здрасти, Маделин — каза Бони. — Здрасти, Ед.

Тя седна на празния стол до Маделин и около нея се разнесе гъделичкащ носа аромат на пачули.

Маделин усети как ръката на Ед дискретно и успокояващо се отпусна върху коляното ѝ.

— Здрасти, Бони — унило отвърна Маделин и хвърли поглед през рамо. Наистина ли нямаше никакви други свободни столове в цялата зала? — Как си?

— Много добре — отвърна Бони и прехвърли плитката си през рамо. Бяло рамо, като на хипи, осеяно с няколко бенки. Дори рамото на Бони ѝ се струваше противно.

— Не ти ли е студено? — потръпна Маделин. Бони носеше тениска без ръкави и панталон за йога.

— Току-що водих тренировка по Бикрам йога — отговори Бони.

— Тази е с голямото потене, нали? — попита Маделин. — Не изглеждаш потна.

— Взех си душ — обясни Бони. — Но вътрешната ми телесна температура все още е доста висока.

— Ще настинеш — каза Маделин.

— Няма да настина.

— Ще настинеш. — Маделин усети как Ед едва сдържаше смеха си от лявата ѝ страна. Тя побърза да смени темата, докато все още имаше последната дума: — Нейтън няма ли го?