Големите малки лъжи [bg]

Агресивното поведение във връзката ескалира с течение на годините.

Дали го бе прочела в някоя статия, или Сузи го беше казала с онзи неин хладен, безпристрастен тон?

Селест лежеше в леглото на една страна, прегърнала възглавницата, и гледаше през прозореца. Пери бе дръпнал завесите, за да може да вижда морето.

„Ще можем да си лежим в леглото и да виждаме океана!“ — ентусиазирано бе извикал Пери след първия оглед на къщата, а отраканият агент по недвижими имоти побърза да каже: „Ще ви оставя да огледате насаме“, защото, разбира се, къщата говореше сама за себе си. Пери се държа като малко дете тогава, като развълнувано малко дете, което тича из нова къща, а не като възрастен мъж, на когото му предстои да изхарчи милиони за „луксозен имот с гледка към океана“. Вълнението му почти я уплаши; беше твърде бурно и оптимистично. Очевидно бе имала основание за суеверието си. Чакаше ги провал. По онова време беше бременна в четиринайсетата седмица, подпухнала, гадеше ѝ се, с постоянен метален вкус в устата, и отказваше да повярва в тази бременност — но Пери хранеше големи надежди, сякаш покупката на къщата бе гаранция, че бременността ще завърши успешно, защото „Какъв живот! Какъв страхотен живот за деца, толкова близо до плажа!“. Тогава дори не ѝ повишаваше глас, тогава идеята да я удари би била невъзможна, невъобразима, смешна.

Тя все още не можеше да повярва.

Всичко бе толкова… толкова изненадващо.

Бе положила огромно усилие да изрази дълбочината на шока си пред Сузи, но нещо ѝ подсказваше, че всички клиенти на Сузи се чувстваха по същия начин. („Не, не, виж, за нас е наистина изненадващо!“ — искаше ѝ се да каже.)

— Още чай? — Пери стоеше до вратата на спалнята, все още в дрехите за работа, но без сако и с навити над лактите ръкави на ризата.