Големите малки лъжи [bg]

— Да, да, точно нея имам предвид, но забрави за петицията! Това… ох… как точно да го кажа? Свързано е със съпруга на нашата обща приятелка.

— И бавачката — допълни Маделин.

— Именно — отвърна Лорейн.

— Не разб… Не! — Маделин изпъна гръб. — Шегуваш ли се? Джеф и бавачката? — Невъзможно беше да не изпита прилив на удоволствие от тази шокираща жълта клюка. Шкембелията Джеф, послушният, добродетелен наблюдател на птици, и младата френска бавачка. Ужасяващо възхитително клише. — Двамата имат връзка?

— Аха. Точно като Ромео и Жулиета, само че с Джеф вместо Ромео — каза Лорейн, която очевидно се бе отказала да пази подробностите от разговора им в тайна от колегите си.

Маделин усети, че леко ѝ се гади, сякаш бе излапала нещо твърде сладко и вредно за здравето ѝ.

— Това е ужасно! Това е потресаващо. — Тя наистина бе пожелавала лоши неща на Рената, но не и това. Единствено развратните жени заслужаваха развратни мъже. — Рената знае ли?

— Очевидно не — отвърна Лорейн. — Но информацията е сигурна. Джеф казал на Андрю Фарадей, докато играели скуош, а Андрю казал на Шейн, който казал на Алекс. Мъжете са такива клюкари, ужас!

— Някой трябва да ѝ каже.

— Е, няма да съм аз. Не ми се участва в „застреляй пратеника“.

— И аз не мога. Аз съм последният човек, от когото би трябвало да го чуе.

— Само не казвай на никого — прошепна Лорейн. — Обещах на Алекс, че ще си държа езика зад зъбите.

— Добре — отвърна Маделин. Без съмнение тази сочна клюка хвърчеше из полуострова като билярдна топка — от приятел към приятел, от съпруг към съпруга — и съвсем скоро щеше да цапардоса горката Рената право в лицето точно когато си мислеше, че най-тежката драма в живота ѝ бе тормозът над детето ѝ в училище.

— Очевидно девойчето Жулиет иска да го заведе във Франция, за да го запознае с родителите си — каза Лорейн с френски акцент. — У-ля-ля.

— О, Лорейн, стига! — отсече Маделин. — Не е смешно. Не искам да слушам повече. — Бе абсолютно несправедливо и да изпитва удоволствие от научаването на подобна клюка.

— Съжалявам, скъпа — невъзмутимо отвърна Лорейн. — Както и да е, какво мога да направя за теб?

Маделин резервира рекламно каре, Лорейн свърши работата с обичайната си експедитивност, а на Маделин ѝ се искаше просто да бе изпратила имейл.

— Е, ще се видим в събота вечер — каза Лорейн.

— Събота вечер? О, разбира се, викторината — отвърна Маделин. Говореше дружелюбно, за компенсация на острия си тон отпреди малко. — Чакам я с нетърпение. Имам нова рокля.

— Не се и съмнявам — каза Лорейн. — Аз ще съм Елвис. Няма правило, което да задължава жените да се обличат като Одри, а мъжете като Елвис.

Маделин се засмя и отново изпита топли чувства към Лорейн, чийто сърдечен, гръмогласен, дрезгав смях щеше да даде тон за добро настроение през цялата вечер.