Големите малки лъжи [bg]

После обърна поглед към предната част на залата, където все още кипеше шумна суматоха, деца биваха молени да седнат, учители човъркаха озвучителната техника, Руси карета сновяха напред-назад с вид на много важни и много ангажирани, както си изглеждаха всяка петъчна сутрин.

— Абигейл започва да развива обществено съзнание — каза Бони. — Удивително е да наблюдаваш това. Ти знаеше ли, че тя работи по някакъв таен благотворителен проект?

— Нямам нищо против, стига общественото ѝ съзнание да не пречи на оценките в училище — хладно отвърна Маделин и така затвърди имиджа си на ужасния родител човекомразец. — Тя иска да се занимава с физиотерапия. Говорих по този въпрос със Саманта. Майката на Лили. Саманта казва, че на Абигейл ще ѝ трябва математика.

— Всъщност аз не мисля, че тя все още желае да се занимава с физиотерапия — каза Бони. — Струва ми се, че започва да развива интерес към социална дейност. Мисля, че от нея ще излезе прекрасен социален работник.

— От нея ще излезе ужасен социален работник! — отсече Маделин. — Тя не е достатъчно твърда. Ще се съсипе от опити да помага на хората и ще приема твърде лично проблемите им — за бога, това е крайно погрешен кариерен избор за Абигейл.

— Мислиш ли? — невинно попита Бони. — Е, няма нужда да взема каквито и да било решения точно сега, нали? Кой знае колко пъти ще промени решението си дотогава.

Маделин се чу да издава тихи пухтящи звуци през стиснати устни, като родилка. Бони се опитваше да превърне Абигейл в човека, който самата тя не беше и не можеше да бъде. От истинската Абигейл нямаше да остане нищичко. И собствената ѝ дъщеря щеше напълно да се отчужди от нея.

Госпожа Липман излезе на сцената с грациозна походка и мълчаливо се изправи пред микрофона, със сключени длани и блага усмивка, в очакване всички да забележат кралското ѝ присъствие. Едно Русо каре се втурна към сцената и направи някакви много важни настройки на микрофона, преди да изтича обратно на мястото си. Междувременно една от учителките на шестокласниците започна да ръкопляска в ритмичен, заразителен такт, който подейства на децата като хипноза или магия, и те мигновено спряха да говорят, насочиха погледи напред и започнаха да пляскат в същия ритъм. (Това не действаше у дома. Маделин беше пробвала.)

— О! — каза Бони, когато ръкопляскането набра сила и госпожа Липман вдигна ръце, за да помоли за тишина. Тя се наведе и заговори в ухото на Маделин с благоуханен дъх на ментова свежест: — Едва не забравих. Бихме искали да поканим теб, Ед и децата у дома следващия четвъртък, за да отпразнуваме петнайсетия рожден ден на Абигейл! Сигурна съм, че Абигейл ще бъде ужасно щастлива в компанията на цялото си семейство. Нали няма да е твърде неловко, как смяташ?