Големите малки лъжи [bg]

След училищното представление Пери откара Селест у дома.

— Имаш ли време да спрем за кафе? — попита тя.

— По-добре да не спираме — отвърна Пери. — Очаква ме много напрегнат ден.

Селест хвърли поглед към профила му. Изглеждаше спокоен, насочил мислите си към предстоящия ден. Тя знаеше, че е изпитал удоволствие да види първото си училищно представление, да бъде един от училищните татковци, облечен в корпоративната си униформа извън корпоративния свят. Пери харесваше бащинската си роля, обожаваше я дори, както пролича за пореден път, докато говореше с Ед по онзи шеговито-ироничен татковски начин.

Всички се смяха на препускащите по сцената близнаци, облечени в големия зелен крокодилски костюм. Макс беше главата, а Джош — опашката; на няколко пъти крокодилът изглеждаше застрашен от разкъсване надве, тъй като двамата хукваха в противоположни посоки. Преди да си тръгнат, Пери снима момчетата, облечени в костюма, на балкона на залата, с океана за фон. После помоли Ед да направи снимка на цялото им семейство: момчетата надничаха изпод костюма, Пери и Селест — приклекнали до тях. Вероятно вече бе публикувана във Фейсбук. Селест забеляза, че човъркаше телефона си, докато вървяха обратно към колата. Какво ли бе написал? Две звезди изгряха! Момчетата ще ви уплашат в ролята на крокодила страшен! Нещо такова.

„Ще се видим на викторината!“ — казваха всички на тръгване.

Да, Пери беше в добро настроение. Всичко би трябвало да е наред. Не се усещаше никакво напрежение от завръщането му след последното пътуване.

Ала не ѝ убягна светкавичната искрица гняв в погледа му след коментара ѝ, че ще го напусне, ако подпише петицията за изключването на Зиги. Селест го каза на шега, но знаеше, че не прозвуча така и че го постави в неловко положение пред Ед и Маделин, които той харесваше и уважаваше.

Как изобщо ѝ хрумна да го каже? Сигурно заради апартамента. Вече бе почти напълно обзаведен, така че можеше да напусне Пери по всяко време, но в резултат на това непрекъснато си мислеше: Ще го напусна ли, или не? Разбира се, че ще го напусна, трябва. Разбира се, че няма да го напусна. Вчера сутринта, докато беше там, дори застла леглата с чисти чаршафи. Подейства ѝ успокояващо, направи го с необяснимо удоволствие, дори отметна завивките за по-уютно — и всичко изглеждаше напълно възможно. Но после, когато се събуди посреднощ, с ръката на Пери, отпусната през кръста ѝ, и бавното въртене на вентилатора от тавана, точно както Пери го харесваше, внезапно се сети за онези оправени легла и се отврати, почувства се като престъпник. Какво предателство спрямо съпруга ѝ! Бе наела и обзавела друг дом. Що за безумна, потайна, злонамерена и егоистична постъпка?

Може би заплаши Пери, че ще го напусне, защото искаше да си признае стореното; може би не можеше да носи тежестта на тази тайна.

Естествено, не можеше да отрече и факта, че мисълта Пери — или който и да било, но най-вече Пери — да подпише онази петиция, я изпълваше с гняв. Той имаше дълг към Джейн. Семеен дълг заради онова, което бе направил братовчед му. (Може да е направил, припомняше си непрекъснато. Все още не знаеха със сигурност. Ами ако Джейн бе запомнила името погрешно? Мъжът можеше да се казва Стивън Банкс например, не Саксън Банкс.)