![Големите малки лъжи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/5/golemite-malki-lzhi-bg-download.jpg)
Големите малки лъжи [bg]
- Автор: Мориарти Лиана
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1531-6
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Големите малки лъжи [bg]». Краткое содержание книги:
Зиги би могъл да е дете на братовчед му. Дължеше му поне собствената си преданост.
Джейн бе приятелка на Селест, но дори и да не беше, никое петгодишно дете не заслужаваше цяла една общност да се вдигне срещу него като на лов за вещици.
Пери не отвори гаража, а паркира на алеята пред къщата. Селест прие това като знак, че нямаше намерение да влиза.
— Ще се видим довечера — каза тя и се наведе да го целуне.
— Всъщност ще се кача да взема нещо от бюрото си — каза Пери и отвори вратата на колата.
И тогава тя го усети. Беше като мирис или като електрически заряд във въздуха. Усети го в позата на раменете му, в празния, стъклен поглед и в сухотата на собственото си гърло.
Той отвори входната врата и я пропусна да мине с любезен жест.
— Пери — бързо каза тя. Обърна се и той затвори вратата, но после я стисна за косата, усука я на тила и я дръпна толкова силно, толкова изненадващо силно, че болката плъзна по целия ѝ скалп и очите ѝ мигновено се напълниха със сълзи.
— Ако някога, още веднъж, ме злепоставиш по този начин, ще те убия, мамка му, ще те убия! — Той затегна хватката си. — Как посмя? Как посмя да го направиш?
Тогава я пусна.
— Съжалявам — каза тя. — Много съжалявам.
Но явно не го беше казала както трябва, защото той пристъпи бавно напред и взе лицето ѝ в шепи, както когато се канеше да я целуне нежно.
— Не е достатъчно — каза и блъсна главата ѝ в стената.
Хладната му преднамереност бе шокираща и нереална като първия път, когато я удари. Болката бе дълбока и лична, като разбито сърце.
Светът се завъртя около нея, сякаш бе пияна.
Тя се свлече на пода.
Повдигна ѝ се — веднъж, после още веднъж, — но не повърна. Винаги ѝ се гадеше. Но никога не повръщаше.
Чу отдалечаващите се стъпки на Пери по коридора, после се сви на пода, с колене до гърдите, и преплете пръсти на тила си. Главата ѝ пулсираше от болка. Сети се как хлипаха момчетата, когато се удареха: Боли, мамо, много боли.
— Седни — каза Пери. — Скъпа, надигни се и седни.
Той приседна до нея, помогна ѝ да се надигне и нежно положи на тила ѝ пакетче с лед, увито в хавлиена кърпа.
Когато блаженото усещане за хладина започна да се разлива по кожата ѝ, тя обърна глава към него и се вгледа в лицето му през насълзените си очи. Беше мъртвешки бледо, с лилави кръгове под очите. Чертите му бяха смъкнати надолу, сякаш се топеше от ужасна болест. Той изхлипа еднократно. Зловещ, отчаян звук, като от животно, уловено в капан.
Тя се отпусна на рамото му и той я залюля в прегръдката си — там, върху лъскавия им черен орехов паркет, под високия катедрален таван.
55.
Маделин често повтаряше, че да живееш и да работиш в Пириуи, е като живот на село. През по-голямата част от времето обожаваше това усещане за общност — с изключение, разбира се, на онези дни, когато попадаше в злокобната хватка на предменструалния синдром и копнееше да се разхожда из селцето, без да ѝ се налага да вижда как хората се усмихват, махат за поздрав и са толкова отблъскващо мили. Всички в Пириуи бяха свързани помежду си, често пъти по много различни начини: чрез училището или сърф клуба, детските спортни отбори, фитнеса, фризьора и така нататък.
Това означаваше, че когато седнеше зад бюрото си в миниатюрния си, претъпкан кабинет в театър „Пириуи“ и се наложеше да проведе бърз разговор с местния вестник, за да провери дали би могла да получи четвърт рекламна страница в последния момент (спешно се нуждаеха от нови участници в предучилищната театрална трупа, за да увеличат финансовите постъпления), тя звънеше не просто на Лорейн от рекламния отдел. Тя звънеше на Лорейн, която имаше дъщеря Петра на възрастта на Абигейл и син четвъртокласник в начално училище „Пириуи“ и бе омъжена за Алек, който държеше местния магазин за алкохол и играеше във футболен клуб за над четиресетгодишни заедно с Ед.
Разговорът нямаше да е бърз, защото двете с Лорейн не се бяха чували отдавна. Осъзна го, докато телефонът звънеше, и почти бе готова да затвори и да изпрати имейл — днес имаше много работа, а училищното представление я забави допълнително, — но все пак реши, че един бърз разговор с Лорейн ще ѝ дойде добре, а и искаше да разбере какво бе чула тя за петицията и така нататък, но пък, от друга страна, Лорейн наистина прекаляваше понякога и…