Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Хари се изправи с облекчение, взе си чантата и се обърна да си върви, но в този момент чу зад гърба си силен дрезгав глас.
— Ще се случи тази нощ.
Хари се извърна рязко. Професор Трелони седеше като скована в креслото си, погледът й не бе фокусиран, а челюстта й беше увиснала.
— М-моля? — рече Хари.
Професор Трелони изглежда не го чу. Очите й започнаха да се въртят. Хари стоеше, обзет от паника. Тя изглеждаше, като че ли ще изпадне в транс. Той се поколеба дали да не изтича до болничното крило… и тогава професор Трелони заговори отново със същия остър глас, който нямаше нищо общо с нейния:
— Черния лорд е сам и без приятели, изоставен от привържениците си. Неговият слуга е окован от дванайсет години. Довечера преди полунощ слугата ще се освободи и ще се присъедини към господаря си. Черния лорд ще се издигне отново с помоща на своя слуга и ще бъде по-велик и по-зловещ отвсякога. Тази нощ… Преди полунощ… слугата… ще се освободи… и ще се върне… при своя господар…
Главата на професор Трелони клюмна върху гърдите й. Тя издаде някакви нечленоразделни звуци, после изведнъж рязко изправи глава и каза сънливо.
— Съжалявам, мило момче! От жегата… Май се унесох…
Хари стоеше като втрещен.
— Какво има, миличък?
— Вие… вие току-що ми казахте, че… Черния лорд щял отново да се надигне… и че слугата му щял да се върне при него…
Професор Трелони изглеждаше напълно изненадана.
— Черния лорд ли? Онзи-който-не-бива-да-се-назовава? Мило момче, с това шега не бива… Да се надигне отново?! Нима…
— Но вие току-що го казахте! Казахте, че Черния лорд…
— Сигурно и ти си задрямал, миличък! — рече професор Трелони. — Не бих си позволила да предсказвам нещо толкова невероятно!
Хари се смъкна по подвижната стълбичка и после по витата стълба, като се чудеше дали това, което току-що бе чул да изрича професор Трелони, бе истинско предсказание. Или просто бе решила да му направи впечатление в края на изпита?
Пет минути по-късно той вече тичаше покрай охраната от тролове пред входа към кулата „Грифиндор“, а думите на професор Трелони все още кънтяха в ушите му. Покрай него минаваха ученици в обратната посока, смееха се и се шегуваха на път за поляните — радваха се на дългоочакваната си свобода. Когато стигна до портрета и влезе в общата стая, тя бе почти пуста. Само Рон и Хърмаяни седяха в един ъгъл.
— Професор Трелони… — задъхваше се Хари — току-що ми каза…
Но изведнъж млъкна, като видя лицата им.
— Бъкбийк е загубил — едва изрече Рон. — Хагрид току-що изпрати това.
Този път писмото на Хагрид бе сухо, без петна от сълзи, но явно ръката му толкова бе треперила, докато е пишел, че то едва се четеше.
Обжалването загубено. Ще го екзекутират по залез. Нищо не можете да направите. Не идвайте. Не искам да гледате.