![Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/3/4/ricaryat-na-shalion-paladin-of-souls-bg-download.jpg)
Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Шалион #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]». Краткое содержание книги:
Мечът на Арис танцуваше шеметно под слънцето. Петнистият му жребец бе в центъра на група ритащи, пръхтящи коне. Един джоконски войник замахна с копието си и Арис се дръпна встрани. Катилара изпищя, когато джоконецът изтегли копието сред пръски кръв.
— Раниха господаря! Раниха го! — извика стрелецът и проточи врат напрегнато като жените. — О… не! Вдига меча си. Слава на боговете!
Конниците се раздалечиха — джоконецът се клатушкаше на седлото си. Копиеносецът съзря пролука и препусна след своите оттеглящи се другари, привел се ниско над врата на коня си. Една стрела изпищя над главата му за довиждане.
Проклятие, върхът на копието все пак бе уцелил рамото на Арис — Иста бе видяла как откатът от удара тласва назад ръката на джоконеца, почти изтръгвайки пиката от ръката му. А в същото време Арис въртеше меча без никакво усилие… Тя си пое рязко дъх, обърна се и хукна към стълбите.
— Лис, ела!
— Ама, царина, не искате ли да видите какво ще стане?
— Ела!
Без да поглежда назад дали момичето я е последвало, Иста събра в шепи люляковите си поли и заслиза тичешком по тесните тъмни каменни извивки на стълбището. Едва не падна от бързане.
През вратата, през още един двор, под арката, в каменния двор. Нагоре по стълбите. Краката й тропаха по галерията. Отвори със замах резбованата врата на Илвин.
Горам се бе свил отдясно на лорд Илвин и стенеше от страх. Ленената туника на Илвин бе отворена и смъкната наполовина. Конярят погледна през рамо и извика:
— Милейди, помогнете!
Ръцете му, забеляза тя, когато се приближи, бяха притиснати към рамото на Илвин и омазани с кръв. Ръкавът на туниката бе почервенял. Иста се огледа трескаво, после заотваря поред раклите, докато не намери парче плат, което можеше да послужи за импровизиран тампон, сгъна го и го подаде на Горам. Горам го грабна и го притисна към грозната рана на рамото на Илвин.
— Нищо не съм направил! Нищо! — извика й Горам; очите му шареха налудничаво. — Просто се случи!
— Да, Горам, знам. Няма нищо — успокои го Иста. — Справяш се добре. — Изкуши се да притисне отново въжето от бял огън и да върне грозния излив назад към онзи, комуто принадлежеше по право. Само че моментът определено не бе подходящ да събори Арис безжизнен от седлото. Затворените сивкави клепачи на Илвин не помръдваха, не потрепваха, нито се присвиваха от болка — поне тя му беше спестена. В това му безчувствено състояние можеха спокойно да се погрижат за него, да промият раната със солен разтвор и да я зашият. Иста се зачуди замаяно дали ако демонът му позволи да се събуди по обяд, пробожданията от иглата още ще са там, когато зашитата рана се прехвърли обратно при брат му?
Вратата се отвори широко — най-после беше дошла и Лис.
— Лис. Тичай да намериш някоя жена, която има опит с прободни рани — изкуството на Майката сигурно има много последователки тук. Да си вземе мехлемите и иглите. Виж и някой слуга да донесе прясна вода.
— Какво? Защо? — Тя се приближи любопитно.
— Лорд Илвин е ранен лошо.
В същия миг Лис видя кръвта и ахна.
— Да, царина. Но… как може да…
— Нали видя онзи удар с копието.
— Оо! — Девойката се ококори и хукна през вратата.
Горам вдигна тампона да погледне, после пак го притисна към раната. Иста се наведе над рамото му. Пробождането не беше толкова дълбоко, колкото се бе опасявала — кръвоизливът вече намаляваше.
— Добре, Горам. Натискай.
— Да, милейди.
Иста зачака, пристъпваше от крак на крак. Накрая откъм галерията се чуха гласове. Лис отвори и пусна пред себе си една жена с престилка и голяма кошница. След тях влезе и един слуга.
— Лорд Илвин… — започна Иста и погледна към Горам — паднал от леглото и си ударил рамото. — В какво? Този път нищо не й хрумна. Тя продължи бързешката: — Погрижете се за раната. И помогнете на Горам да почисти. Не говорете за това с никого освен с мен, лорд Арис или лейди Катилара.
Мъжете от спасителния отряд, които не участваха в преследването на джоконците, сигурно вече превеждаха новите си гости през портите на замъка, предположи Иста. Тръгна към вратата.