![Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/3/4/ricaryat-na-shalion-paladin-of-souls-bg-download.jpg)
Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Шалион #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]». Краткое содержание книги:
Не беше минал и час, когато двамата изгубени и намерени се появиха в каменния двор. Изглеждаха значително по-добре след, както личеше по всичко, щателна баня с многократно сменяна вода. Мокрите им коси лъщяха причесани, а дрехите им бяха ако не точно чисти, то поне не толкова лекьосани от пот, което спомогна за подобието на дворцов стил в нейна чест.
Иста махна на свещения към една каменна скамейка под сянката на арката и седна до него. Фойкс и Лис се настаниха в краката й. Лис отдели малко време да подреди изящно полите на дрехата, с която още не беше свикнала.
— Царина, разкажете ни за битката — нетърпеливо подхвана Фойкс.
— Брат ти ще ти я опише по-добре, аз не видях почти нищо. Питай го, като се върне. Първо искам да чуя какво имате да разкажете вие. Какво стана след като ви изоставихме?
— Не бих се изразил така — „изоставени“ — възрази ди Кабон. — По-скоро спасени. Скривалището свърши работа или пък богът е чул искрените ми молитви, които идваха право от сърцето ми. И от червата ми. Не смеех да шепна дори.
Фойкс изсумтя в знак на съгласие.
— Мда. Отвратително беше, как клечахме само в студената вода — макар че като си помисля, не ми изглежда чак толкова ужасно — и слушахме джоконците да минават над нас. Най-накрая изпълзяхме от канала и поехме през шубрака. Гледахме да не се виждаме от пътя, но да се движим в същата посока, след вас. Направо ни излезе душата. Беше вече тъмно, когато стигнахме до селото на кръстопътя — бедните селяни тъкмо бяха започнали да се връщат по домовете си. Доста по-бедни, бих казал, след набега на джоконските плячкаджии, но можеше да е и много по-зле. Явно отначало са помислили Лис за побъркана, но когато пристигнахме, вече я славословеха като светица, пратена им от самата Дъщеря.
Лис се ухили.
— Със сигурност съм изглеждала побъркана, когато се появих — препусках в галоп и крещях с цяло гърло. Добре че беше канцлерският ми табард. Радвам се, че са ме послушали. Трябваше да тръгна, преди да съм сигурна дали са ми повярвали.
— И ние така разбрахме. Свещеният вече съвсем се беше скапал…
— И ти не беше по-добре — измърмори ди Кабон.
— … така че се възползвахме от гостоприемството им за през нощта. Не спирам да се удивлявам как хора, които имат толкова малко, са готови да го разделят с непознати. Петимата богове да ги възнаградят, защото току-що бяха получили дела си от лош късмет поне за година напред. Убедих ги да заемат едно муле на свещения. Все пак пратиха едно момче с нас, за да са сигурни, че мулето ще се върне живо и здраво, и на сутринта поехме към Маради, по следите на Лис. Бих предпочел да тръгна след вас, царина, но по онова време нямаше как да ви помогнем. Трябваше ми армия. Богинята сигурно ме е чула, защото само няколко часа след това срещнахме такава на пътя. Провинкарът на Толноксо ни даде коне и сигурно можете да си представите с какво нетърпение се присъединих към войниците му. Щяхме да си спестим усилието, ако бяхме знаели да ги изчакаме в селото, защото следобед минахме оттам — поне им върнахме мулето, за радост на стопанина му. — Той погледна към ди Кабон. — Може би трябваше да пратя ди Кабон директно към храма в Маради — току-виж настигнал Лис там, — само че той категорично отказа да се разделим.
Ди Кабон изръмжа неохотно в знак на съгласие и каза:
— Пропилях два отвратителни дни в обоза на Толноксо. Онези части от мен, които са в съприкосновение със седлото, вече бяха натъртени до непоносимост, но дори и аз виждах, че напредваме твърде бавно.
— Да, въпреки всичките ми настоятелни подканяния. — Фойкс се намръщи. — На границата хората на Толноксо се отказаха от преследването, защото джоконската колона щяла да се раздели и да се пръсне и само войниците от Карибастос, които познавали земята си, имали шанс да ги заловят. Аз им казах, че можем да последваме поне някоя от групите. Ди Толноксо ми разреши да взема коня си и да опитам сам и бях готов да го направя напук на него. По-добре да го бях направил — можеше да ви настигна навреме за веселбата, организирана от лорд Арис по посрещането на джоконците. Ала свещеният се разбесня, че трябвало да ме върне в Маради — то пък голямата полза, както се оказа, аз пък се тревожех за Лис, така че го оставих да ме убеди.
— Не съм се разбеснял — отрече ди Кабон. — Просто се притеснявах. Видях онези мухи.
Фойкс изпухтя с раздразнение.
— Ще престанеш ли най-после с тези проклети мухи! Тях никой не ги обича. Има още милион в купчината тор, от която дойдоха. Толноксо не страда от липса на мухи. Какво толкова!
— Не в това е въпросът и ти го знаеш.
— Мухи? — объркано попита Лис.
Ди Кабон се обърна ядно да й обясни: