![Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/3/4/ricaryat-na-shalion-paladin-of-souls-bg-download.jpg)
Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Шалион #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]». Краткое содержание книги:
— Не знам — каза тя, изненадана до степен да говори откровено. Напред ли мислеше той, за Арис, или само назад, за покойния сер ди Арбанос в този момент? — Може би никога не съм обичала достатъчно някого, за да разбера. Мисля… мисля, че подобна надежда не е лишена от основание.
— Хм.
Тя отклони очи от лицето му; чувстваше се натрапничка в съкровените мисли, свъсили челото му. Погледът й падна върху Горам, който се поклащаше напред-назад и пак стискаше юмруци. Външно — побелял застаряващ прислужник. Вътрешно… оголен, ограбен: опожарен като плячкосано от оттегляща се войска село.
— Как открихте Горам? — попита тя Илвин. — И къде?
— Бях на разузнаване в Джокона, както правя често, случи ли ми се някоя свободна седмица. Хоби ми е да се сдобивам с планове на градове и замъци. — Кратката усмивка, която пробяга по лицето му, намекваше, че се сдобива и с доста повече от това, но той продължи, без да навлиза в подробности: — След като пристигнах в Хамавик, предрешен като търговец на коне — бях събрал повече животни от предвиденото, — открих, че имам спешна нужда от още един коняр. Като рокнарийски търговец, купувам шалионски военнопленници винаги, когато се открие такава възможност. Мъжете без семейства рядко могат да се надяват на откуп. Горам още по-малко, защото очевидно бе загубил голяма част от ума и спомените си. Бих казал, че са го ударили по главата в последната битка, макар да няма белег, така че може да е в резултат на друго някакво злочестие или треска. Или и двете. Ясно беше, че никой друг на пазара няма да го купи, така че сключих по-добра сделка, отколкото очаквах. Както се оказа по-късно. — Странната му усмивка пак се появи на лицето му. — Когато наближихме Порифорс и му казах, че е свободен да си върви, той помоли да го оставя на служба при себе си, понеже не помнел къде е домът му.
Горам кимна в потвърждение от мястото си до стената.
Иста си пое дълбоко дъх.
— Знаете ли, че душата му е проядена от демон?
Илвин седна рязко в леглото.
— Не!
Горам изглеждаше също толкова изумен. Лис завъртя глава и зяпна невярващо коняря.
Илвин присви очи и попита:
— Откъде знаете това, царина?
— Виждам го. Виждам душевното му вещество. Цялото е окъсано, като стара дрипа.
Илвин примигна и се отпусна назад. След малко каза, вече по-предпазливо:
— Моето виждате ли?
— Да. Изглежда като разтеглен бял огън, който извира от сърцето ви и се прелива към брат ви. Неговата душа е сива като на призрак, започнала е да се разнищва и замазва. В тялото му е, но не е прикрепена към това тяло. Просто… плава там. Душата на Лис е ярка и цветна, но в отлично равновесие, много солидна и плътна в материята, която я поражда.
Лис се усмихна бодро, явно решила, че са й направили комплимент.
След замислено мълчание Илвин каза:
— Сигурно ви е доста неприятно — това умение.
— Да — лаконично отвърна Иста.
Той се изкашля.
— Значи твърдите, че Горам е бил магьосник, така ли?
Горам поклати енергично и ужасено глава.
— Никогаж не съм бил такова нещо, милейди!
— Какво можеш да си спомниш, Горам? — попита Иста.
Набръчканото му лице се смръщи още повече.
— Знам, че бях с войската на Орико. Помня шатрите на царина, целите от червена и златна коприна, грееха на слънцето. Помня… че ме водеха някъде като военнопленник, окован бях. Работех — на полето. Беше много горещо.
— Кои бяха рокнарийските ти господари?
Той поклати глава.
— Не ги помня.
— Кораби? Бил ли си някога на кораб?
— Май не. Коне — да. Имаше коне.
Илвин вметна:
— И преди съм го питал какво си спомня, когато се опитвах да открия семейството му. Защото трябва да е бил в робство от няколко години, ако са го пленили по времето, когато князът на Бораснен за пръв път обсади крепостта Готоргет, две години преди тя да падне. По някои неща, които Горам ми е казвал, съдя, че трябва да е участвал именно в тази кампания. Само че той не помни много и от пленничеството си. Точно затова реших, че мозъкът му се е сварил от някоя треска, може би малко преди съдбата да ни срещне.