Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Шалион #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]». Краткое содержание книги:
— Случи се, след като зарязахме войската на Толноксо и най-после стигнахме в храмовата къща в Маради. На следващата сутрин. Влязох в стаята на Фойкс и го заварих да си играе с цял куп мухи.
Лис сбърчи нос.
— Уф. Не го ли е било гнус да ги пипа?
— Не, не… те маршируваха. В параден строй напред-назад по масата, точно като миниатюрни войници.
— Мухици — не млъкваше Фойкс.
— Експериментираше с демона си, това правеше — пак изсумтя ди Кабон. — След като му казах да не го закача!
— Ама това бяха само мухи бе. — Смутената усмивка на Фойкс се изкриви. — Макар че се справяха по-добре от някои новобранци, с които съм си имал работа.
— Беше си чисто магьосничество. — Свещеният се намръщи. — И не спря да си навираш носа в неща, от които нищо не разбираш. Какво направи, за да се спъне онзи кон, на джоконеца?
— Нищо противоестествено. Не съм забравил лекциите ти — а твоят бог ти е свидетел, че не спря да ми ги набиваш в главата! Можеш ли да твърдиш, ама честно, че хаос и безредие не се изсипаха свободно от демона — как се сринаха на купчина, а! Не, нито че от този хаос не се пръкна нещо добро! Щом магьосниците от ордена ви могат да го правят, защо и аз да не мога?
— Те са подготвени!
— Боговете са ми свидетели, че ти не спря да ме подготвяш. И да ме наблюдаваш. Или по-скоро да ме шпионираш и тормозиш. Което е долу-горе същото, предполагам. — Фойкс сгърби рамене. — Както и да е — върна се той към разказа си, — в Маради ни казаха, че Лис е тръгнала към крепостта Оби в Карибастос, защото била решила, че е най-вероятно да ви открие там, царина. Или, ако не вас, то поне някой, който да е в състояние да я последва. Така че и ние тръгнахме натам; толкова бързо, колкото можех да пришпоря ди Кабон. Пристигнахме два дни след като Лис си беше тръгнала, но чухме, че сте спасена и сте в Порифорс, така че останахме още един ден в Оби, за да починат въпросните части на свещения…
— И твоите — промърмори ди Кабон.
— И след това поехме към Порифорс — надвика го Фойкс, — по път, който според марша на Оби бил съвсем безопасен и нямало начин да се загубим. Втората част на уверенията му се оказа вярна. Дъщерята ми е свидетел, помислих си, че джоконците са тръгнали да отмъщават и че този път ще изгубим надбягването само на крачка от финала.
Ди Кабон уморено потърка челото си. Иста се зачуди дали прегряването от сутринта не му е оставило упорито главоболие за спомен.
— Много съм разтревожена за демона на Фойкс — каза Иста.
— И аз — каза ди Кабон. — Мислех, че в храма ще могат да го излекуват, но не би. Орденът на Копелето е изгубил светицата от Раума.
— Коя? — попита Иста.
— Свещената на бога в Раума — това е град в Ибра, недалеч от пограничните планини — тя била живата свръзка на бога за чудото на… помните ли онзи пор, царина? И какво ви казах за него?
— Да.
— За слаби стихийни създания, които са се вселили в животни, е достатъчно да убиеш животното, за да принудиш демона да прескочи в умиращия свещен, който да го върне при бога.
— Така се е свършило с онзи пор — каза Иста.
— Бедното животинче — обади се Лис.
— Така е — призна ди Кабон. — Жестоко е спрямо невинното зверче, но какво да се прави? Тези неща обикновено се срещат рядко. — Той си пое дъх. — Квадрианците използват подобна система, за да се отърват от магьосниците. Лекарство, което е по-лошо от болестта. Но, много рядко, се появява светец, когото богът е научил на този номер.
— Какъв номер? — попита Иста, с търпение, което не чувстваше.
— Как да изтръгнеш демон от човешки гостоприемния и да го върнеш при бога, без да се налага да убиваш пострадалия човек. Душата и умът му също остават незасегнати, в голяма степен поне, ако всичко е наред.
— И… какъв е този номер?
Той вдигна рамене.
— Не знам.
В гласа на Иста се прокрадна раздразнение.
— Всичките си часове в семинарията ли си проспал, ди Кабон? Нали уж трябваше да си ми духовен наставник! Кълна се, че не можеш да преведеш и едно перо от единия край на страницата до другия!
— Това не е номер — побърза да обясни той. — Чудо е. Чудесата не можеш да ги прочетеш в книга.
Иста стисна зъби, едновременно вбесена и засрамена.
— Да — бавно рече тя. — Знам. — Облегна се назад. — Е… какво е станало със светицата?
— Убили са я. Същите джоконци, които ни застигнаха по пътя за Толноксо.
— Аа — прошепна Иста. — Значи тази свещена. Чух за нея. Незаконородената сестра на марша на Раума. Една от другите пленнички ми каза. — „Изнасилена, изтезавана и изгорена жива в кулата на Копелето. Така възнаграждават боговете своите слуги“.
— Сестра му е, така ли? — заинтригувано попита ди Кабон. — Тоест… била е.