Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

— Горам, помниш ли какво ти се е случило, след като лорд Илвин те откупи? — попита Иста.

— О, да. От това не боли.

— Помниш ли нещо, каквото и да е, от времето точно преди лорд Илвин да те откупи?

Горам поклати глава.

— Имаше някакво тъмно място. Харесваше ми, защото беше хладно. Обаче вонеше.

— Умът и паметта проядени, демонът прескочил, само че Горам… не е умрял — заразсъждава на глас Иста. — От ди Кабон знам, че за един демон не е лесно да изостави жив гостоприемник. Изглежда, се срастват по някакъв начин. Демонът се прогонва, като убиеш човека. Както при Умерю. Или при квадрианските изгаряния на клада.

— Не ме изгаряйте! — извика Горам. Сви се, почти клекна на пода и заби объркан поглед в гърдите си.

— Никой няма да те гори — твърдо рече Илвин. — В Шалион не горят хора за такова нещо, пък и вече няма нужда, защото тя казва, че демонът си е отишъл. Отишъл си е. Нали? — Той стрелна Иста със суров поглед.

— Съвсем си е отишъл. — Заедно с по-голямата част от Горам, както личеше. Зачуди се дали и преди това е бил прислужник… или нещо повече.

— Хамавик… — измърмори Илвин. — Колко странно. Горам и княгиня Умерю са били там по едно и също време. Възможно ли е това… това злополучие на Горам да има нещо общо с демона на Умерю?

Връзката изглеждаше изкушаваща. И все пак…

— Демонът на Кати се усеща различно, не като такъв, който се е хранил с войници. Усеща се… не знам как да го обясня. Твърде женствен. Предполагам, че бихме могли отново да се опитаме да изтръгнем някаква информация от него. Не мисля, че начинът, по който се държа тук вчера, е обичаен за един демон, толкова колкото е необичаен и за един човек. В противен случай магьосниците щяха да се познават от пръв поглед.