Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

Фойкс се обърна и викна:

— Царина! Слава на боговете! Дайте да ви целуна ръцете! — Натика канчето в ръката на ди Кабон, падна на едно коляно в краката на Иста, сграбчи ръцете й и лепна по една гореща целувка и на двете. — Ах! — Притисна ги до потното си чело в един не кой знае колко официален, но идещ право от сърцето жест. Не се изправи, а седна задъхан с кръстосани крака на земята и само за миг, чак сега, позволи на раменете си да се отпуснат.

После се ухили на Лис, която стоеше до Иста.

— Значи и ти си се добрала дотук. Трябваше да се сетя.

Тя му върна широката усмивка.

— Трябваше, да.

— От Маради ти гълтаме прахта. Най-бързите коне незнайно защо вече бяха дадени.

Тя се усмихна самодоволно.

Той примижа.

— Хубава рокличка. Отива ти.

Тя се дръпна срамежливо.

— Дадоха ми я назаем.

Чу се тропот на копита, Фойкс вдигна поглед и се изправи. Лорд Арис, заедно с един от конниците си, мина през портата върху петнистия си сив жребец, скочи на земята и хвърли юздите на един коняр.

— Е, царина — обърна се към нея Арис с усмивка. — Върнахте си хората.

Фойкс се поклони.

— Единствено благодарение на вас, сър. Нямах време да ви се представя. Фойкс ди Гура на вашите услуги.

— Дори и да не познавах брат ви, мечът и враговете ви биха били достатъчна препоръка. Арис ди Лютез. Порифорс е мой. Ще ви посрещна подобаващо, но първо трябва да разбера какво е станало с патрулите ми. Онези джоконци нямаха работа на пътя — взехме двама пленници и смятам да разбера как са се озовали толкова близо до Порифорс, без да се вдигне тревога. — Погледна Иста изпод вежди. — Сега Илвин ми липсва още повече — той знае рокнарийски по-добре от всеки тук. — Арис махна към посветен Пежар, който тъкмо влиташе в двора, за да поздрави с добре дошъл командира си. — Ето един от вашите хора, той ще ви каже къде да се настаните. — После извика на един слуга: — Имай грижата новите ни гости да получат всичко, от което се нуждаят, докато ме няма. Прави каквото ти кажат Пежар или царината.

Слугата се поклони. Погледът на Арис се плъзна бдително по ди Кабон, който все така нещастно седеше до стената. Свещеният вдигна уморено ръка в подобие на благословия, отлагайки официалностите за по-късно.

Арис се обърна към коня си, но спря, когато Иста го сграбчи за ръкава. Тя посегна и докосна туниката му, скъсана и окървавена на дясното рамо, и прокара пръсти през отвора по хладната, недокосната кожа. Обърна ръката си пред него и мълчаливо му показа тъмночервеното петно на пръстите си.

— При първа възможност, марше, предлагам да дойдете и да погледнете раната на брат си. Новата му рана.

Устните му се разтвориха объркано. После той срещна овладения й поглед и примижа.

— Разбирам.

— Внимавайте с ездата дотогава. Носете си ризницата.

— Бързахме и… — Плъзна пръсти по скъсаното място и веждите му се свъсиха още повече. — Права сте. — Кимна й сериозно и се метна на неспокойния си кон. Даде знак на хората си да го последват и препусна през портата.